Решение № 56 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 814/2011 г.

Решение № 56 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 814/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, ал. 1, т. 3,4 и 5 ЗМТА. Образувано е по иск на Любима П. С., за отмяна на постановеното на 02.06.2011 г. решение на Арбитражен съд за търговски спорове при Сдружение "Арбитражен съд за търговски спорове" [населено място], по арб. дело № 14/2011 г., с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 16 962,96 лева - неиздължена главница по споразумение от 30.06.2010 г. вр. с договор за цесия от 02.03.2010 г. и 521,28 лв. - обезщетение, съизмеримо със законната лихва за забава върху присъдената главница. Искането за отмяна е формално предявено на основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗМТА, но изложените от страната обстоятелства кореспондират с основания по чл. 47, ал. 1, т. 3 пр. второ, т. 4 предл. второ и т. 5 предл. първо от ЗМТА, предвид следното: Позовавайки се на нередовност на исковата молба, от чиито обстоятелствена част и петитум ищцата намира неустановимо правното основание на предявения иск и фактическия състав от който произхожда претендираното от [фирма] /АСФЗФ/ вземане, страната твърди липса на валидна арбитражна клауза, обосноваваща компетентност на арбитражния съд. Касае се за твърдяна неприложимост към спора на арбитражната клауза, съдържаща се в т. 8 от подписаното между страните споразумение от 30.06.2010 г., на което ищецът основава компетентността на АСТС, а не за твърдяно несключване на конкретната арбитражна клауза или недействителност на същата, на общите основания за недействителност на договорите или предвид неарбитрируемост на спора. В този смисъл се касае за обстоятелства, относими към оспорване компетентността на арбитражния съд, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 предл. първо от ЗМТА. Същата е оспорена и на друго основание, неправилно формално отнесено към чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА: с оглед чл. 1, ал. 2 от Устава на Арбитражен съд за търговски спорове - Б., ищцата твърди компетентност на същия по граждански, а не и по търговски дела, какъвто характер има предявения спор, независимо дали отговорността й би се основала на договора за лизинг с кредитора - цедент, респ. на договора за цесия в полза на ищеца или на споразумението от 30.06.2010 г. със същия. Страната се позовава и на невзето участие в производството, поради независещи от нея причини, изтъквайки относно основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 предл. второ от ЗМТА факта, че исковата молба и приложенията към същата са изпратени на постоянния й, а не на настоящ адрес, фигуриращ в споразумението от 30.06.2010 г. Отмяна на постановеното арбитражно решение Любима П. С. претендира и на основание чл. 47, ал. 1, т. 3 предл. второ от ЗМТА - противоречие на същото с обществения ред на Република България, предвид наличието на "тежка зависимост" между постановилия го арбитражен съд и ищеца, изключваща безпристрастност при постановяване на решението. Тази зависимост се обосновава с факта, че представляващ С. "Арбитражен съд за търговски спорове", към което е учреден Арбитражния съд, и представляващ ищеца - [фирма], в качеството му на изпълнителен чл. на Съвета на директорите, е едно и също лице - С. Д. Сочи се също факта, че заместник председател на АС и арбитър от листата на съда се явява лице - Д. Н., което наред с лицето С. Д., е съдружник в [фирма], акционер в ищцовото дружество, а друг арбитър от листата - Б. Б. - е акционер в ищцовото дружество. С оглед тези обективни факти ищцата намира, че се явяват нарушени основополагащи за обществения ред в Република България принципи, свързани с гарантиране правото на справедлив процес, принципа на състезателното начало и на равенството на страните в процеса, както и се навежда довод за унищожаемост на арбитражното споразумение, като сключено при измама. Ответникът - [фирма] - оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, приема за установено следното: Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - Арбитражен съд за търговски спорове при едноименно сдружение - [населено място]. За да се произнесе по основателността на иска, настоящият състав съобрази следното: [фирма] е предявила пред Арбитражен съд за търговски спорове / АСТС / иск, формално основан на общата норма за договорна отговорност за неизпълнение - чл. 79 ЗЗД, за присъждане на вземане, което в исковата молба изрично обосновава като произтичащо от договор за цесия от 02.03.2010 г., по силата на който кредитор на Любима С. - [фирма] е прехвърлил вземането си към същата, произтичащо от договор за лизинг № № 2498 -003/21.06.2007 г., в полза на цесионера [фирма]. Сключеното между страните споразумение от 30.06.2010 г., освен признание за размера на задължението към датата на сключването му, съдържа договорен погасителен план, опции за отказ за събиране на част от вземането при предсрочно погасяване от длъжника, както и предпоставки за предсрочна изискуемост на цялото вземане, преди изтичане на договорения погасителен период, която именно хипотеза е реализирана с предявения иск. Исковата молба ясно визира споразумението, с характер и на спогодба, във връзка с уреждане събирането на вземане на ищеца към ответницата, възникнало на предходно договорно основание. Компетентността на АСТС се основава на т. 8 от същото - арбитражна клауза за "отнасяне на споровете по сключеното споразумение" пред АСТС - [населено място]. Препис от исковата молба и приложенията са връчени чрез родител /майка/ на Любима С., по постоянния й адрес, посочен като такъв в приложения договор за лизинг и неоспорван като постоянен адрес към момента на връчване на съдебните книжа. Страната не е оспорила редовността на това връчване, а се позовава на неизпращането на съдебните книжа по настоящия й адрес - посочения в сключеното споразумение. Същевременно е депозирала отговор на исковата молба в арбитражното производство, съобразен при произнасянето на арбитражния съд, вкл. по възражението за некомпетентност. Производството е протекло при прилагане на глава "Неприсъствено производство" от Правилника за решаване на делата при АСТС, съгласно чл. 47а от същия, с оглед цената на иска - до 25 000 лева. Ищцата не сочи по какъв начин в тази конкретна хипотеза и с оглед депозирания и съобразен от арбитражния съд отговор на исковата молба, е била лишена от участие в арбитражното производство. Решението е постановено еднолично, съгласно чл. 47б от Правилника, от арбитър определен от Председателя на Арбитражния съд - Надежда М. Арбитърът е депозирал декларация за безпристрастност и независимост, съгласно чл. 13 от ЗМТА, респ. чл. 17, ал. 1 от Правилника. Отвод на същия не е искан. В отговора на исковата молба Любима С. не се е позовала на унищожаемост на арбитражната клауза, поради сключването й при измама. Справка в търговския регистър, потвърждаваща верността на представените по делото копия, установява твърдените от ищцата, във връзка с основанието по чл. 47, ал. 1, т. 3 предл. второ от ЗМТА факти, а именно: С. Д., представляващ ищеца в арбитражния спор, като изпълнителен чл. на СД на [фирма], се явява и представляващ Сдружение "АСТС", към което е учреден арбитражния съд, постановил решението. Акционер в [фирма] е [фирма], в което дружество С. Д. и Д. Н. /вторият - изпълняващ длъжност "Заместник председател" на АСТС и арбитър от листата на съда/ са съдружници. Акционер в дружеството на ищеца е и друг арбитър - Б. Б. Съгласно неоспорената извадка от Устава на АСТС - чл. 3, ал. 1 - АС се управлява от Управителен съвет от трима члена, единият от които Председател, избиран от Общото събрание на С. /чл. 4, ал. 1 предл. първо от Устава/, което избира и освобождава и самите арбитри. Последните обстоятелства ответникът е противопоставил с възражение, че липсва зависимост между лицето С. Д., представляващо ищеца и конституирането на арбитражния състав. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения: Арбитражното решение подлежи на отмяна, когато страната не е надлежно уведомена за арбитражното производство, с оглед което и препятствано участието й в него. Ищцата не е оспорила редовността на връчването на искова молба и приложенията й на постоянния си адрес, чрез майка си - надлежно удостоверено с разписка по делото, нито е оспорила качеството му на постоянен адрес. Депозирала е отговор на исковата молба, при приложено "Неприсъствено производство", съгласно Правилника за решаване на делата от АСТС, което действие обективно изчерпва хипотезите за участието й в арбитражното производство / не се сочат предпоставки за приложение на чл. 30 пр. 2 ЗМТА /. Не са останали неразгледани нейни възражения и искания към арбитражния съд. Оттук следва и неоснователност на иска й за отмяна, основан на чл. 47, ал. 1, т. 4 предл. второ от ЗМТА. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5 предл. първо от ЗМТА - некомпетентност на арбитражния съд, предвид вида на разглежданите според Устава му дела и предвид неприложимост на арбитражната клауза в споразумението от 30.06.2010 г. към предмета на спора. Чл. 1, ал. 2 от Устава на АСТС при едноименното сдружение предвижда, че АС разрешава граждански имуществени спорове, предвид което страната намира същия некомпетентен по търговски спор. Д. е безпочвен, тъй като гражданското и търговското право са в съотношение на общо към специално. Гражданското право е отрасъл на частното право, клон от което се явява търговското право, с оглед спецификата на субектите - търговци, чието правно положение и правоотношения същото регулира. Съдържанието на чл. 1, ал. 2 от Устава и същия в цялост не дават основание да се приеме, че се касае за компетентност по граждански имуществени спорове в тесния смисъл на думата - относно възмездни правоотношения единствено между гражданскоправни субекти - нетърговци, а за употреба на термина "граждански имуществени спорове" в отличаването им от публичноправните такива, които са извън компетентността на арбитража. В този смисъл чл. 1, ал. 2 от Устава следва редакцията на чл. 1, ал. 2 от ЗМТА. Спорът е винаги гражданскоправен, когато има за предмет едно твърдяно или отричано от ищеца гражданско или търговско правоотношение /в този смисъл проф. д-р Ж. С., Българско гражданско процесуално право, изд. С., шесто преработено и допълнено издание, § 131, Видове арбитраж, стр. 631/. Аргумент в тази посока е и нормата, уреждаща подведомствеността на съда - чл. 14, ал. 1 от ГПК, боравеща с общото понятие "гражданско дело", в отличие от производствата с административноправен и наказателноправен характер. Неоснователен е и довода за липса на арбитражна клауза, обуславяща компетентност на АСТС по конкретния спор. Т. 8 на споразумението от 30.06.2010 г. изрично предвижда компетентност на АСТС по спорове, основани на сключеното между страните споразумение, имащо характер на спогодба, за частично погасяване на задължението, под условие определено поведение на длъжника. Ищцата - ответница в арбитражното производство - не е оспорвала съществуването на вземането, нито заявените в исковата молба обстоятелства относно сключването на договора за лизинг и последвалата го цесия, а концентрира възражението си на нередовност на исковата молба и неяснота относно произхода на задължението. Клаузата на т. 8 не съдържа неяснота или противоречие в материализирането волята на страните за отнасяне всеки спор относно изпълнението на споразумението, независимо от произхода на вземането, пред АСТС, каквото е и правното основание на предявената претенция, посочено с общата норма за договорна отговорност при неизпълнение - чл. 79 ЗЗД. Относно основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 3 предл. второ от ЗМТА: Липсва легална дефиниция на понятието "обществен ред", но теорията и съдебната практика безпротиворечиво определят същия като съвкупност от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти, в противоречие с естествената справедливост, че защитата им се явява обоснована в обществен, а не само частен, интерес. Заявените обстоятелства не са от естество да обосноват постановяване на арбитражното решение в противоречие с обществения ред на Република България. Същите не касаят съдържанието на самото решение и начина на достигането му, в нарушение на основополагащи принципи на правния порядък, гарантиращи правото на справедлив процес, пред безпристрастен и независим съд /към който принцип формално се отнасят/ и изобщо не съставляват проявление на нарушение на изрично посочените от страната принципи за равенство на страните в процеса и състезателното начало /конкретни проявления на нарушения на които не се сочат/. Твърдението на страната се основава на субективното й съмнение в безпристрастността на арбитъра, постановил арбитражното решение, с оглед обстоятелството, че сдружението към което се явява учредена арбитражната институция и ищцовото дружество се представляват от едно и също лице /в останалите основания липсва каквато и да било относимост на твърдения факт към процеса на правораздаването, доколкото посочените две лица - арбитри - Д. Н. и Б. Б., не са ангажирани в арбитражната процедура, вкл. по назначаването на арбитъра/. Релевираните обстоятелства не са от естество да повлияят пряко и обективно върху съдържанието на арбитражното решение, респ. да установят нарушение на правото на страната на безпристрастен и независим арбитражен съд, а субективното й съмнение в безпристрастността и независимостта на арбитражния състав не съставлява обществено значим интерес от такъв висш порядък, който да би предпоставил защитата му чрез отмяна на решението, поради противоречие с обществения ред. Преценката за възможна пристрастност към момента на постановяването на решението се основава за ищцата на обстоятелства, идентични с тези, съществували и към момента на сключване на арбитражната клауза, осъществено при условия на доброволен избор и възможност за информираност за страната относно конкретните, тук противопоставими обстоятелства. Страната не е била лишена от средства за защита на интереса й от безпристрастно решение на независим арбитражен съд. Така същата, при обичайна грижа за собствените си работи, доколкото се касае за публично оповестими чрез вписване обстоятелства, е могла да установи твърдяната "тежка зависимост" и да не сключи арбитражното споразумение. Ако същото е опорочено от принуда, измама /твърдяна в случая/ или заплашване, страната е могла да се позове на унищожаемостта му, в срока по чл. 20, ал. 1 вр. с чл. 19 от ЗМТА. С нерелевиране в срок унищожаемостта на арбитражното споразумение, какъвто е настоящия случай, правото на страната, да оспорва компетентността на арбитражния съд на това основание, се преклудира. В случай, че би твърдяла така сключеното арбитражно споразумение /а не арбитражното решение/, като противоречащо на добрите нрави по същите съображения и като такова нищожно, ищцата би могла да се позове на нищожността, като основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, тъй като в производството по чл. 48 от ЗМТА съдът не е обвързан от становището на арбитражния съд по възражението относно компетентността му и проверява същата самостоятелно, в случаите на несключено /невлязло в сила или с прекратено действие/ и нищожно арбитражно споразумение. Защита на обществения интерес срещу юридически лица с нестопанска цел, каквото е С. "АСТС", в случай че извършват дейност, противоречаща на добрите нрави, е осигурена чрез иск за прекратяването им, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗЮЛНЦ, предявим от всеки заинтересуван или прокурора. По начало, липсва пряка причинна връзка между представителството от едно и също лице на субектите Сдружение "АСТС" и ищеца [фирма] и процедурата по назначаване арбитъра и формиране волята на същия при постановяване арбитражното решение. С. не е възложител на арбитражния съд. Същото има само организационни, а не обуславящи правораздавателната му дейност функции /аналогично реш. 11 от 19.01.2000 г. по гр. д. № 1095/1999 г. на ВКС/. От формална страна, представителството на различни правни субекти от едно и също лице законът не забранява. Представляващият Сдружение "АСТС" не формира пряко ръководството на АС и състава на арбитрите, нито се намира в друго правоотношение с последните. Участието му с глас при формиране решението на ОС на С. не може да бъде приравнено на задължително предопределяне резултата от същото от волята на това лице. Твърденията на ищцата, относно ограничения състав на членуващите в С. и безконтролността на представляващия го, при формално съществуване на колективния му орган, са напълно недоказани, а и не са от естество да обосноват нищожност на арбитражното решение, тъй като нямат пряко отношение към съдържанието и начина му на достигане. С оглед изложените съображения, искът не следва да бъде уважен, а в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени понесените от ответника разноски в настоящото производство - 800 лв. адвокатско възнаграждение.