Определение № 261 от 03.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 923/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба ЗАД Б. В. И. Г.-С. против решение № 5/20.12.2010 г. по в.гр.д. № 739/2010 г. на Пернишки ОС, с което се обезсилва решение № 5/9.04.2010 г. по гр.д.№ 10028/2009 г. на Пернишки РС и прекратява производството по делото, тъй като е предявен и уважен осъдителен иск, вместо установителен по реда на чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК. С първоинстанционното решение са осъдени солидарно К. Ас. С. от П. и М. в. Е.-П. да заплатят на касатора сумата 264.62 лв. регресна претенция, ведно със законната лихва от заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, като в частта за мораторна лихва в размер на 141.54 лв. за периода април 2005-13.03.2009 г. отхвърля иска, като погасен по давност. Предвид обжалваемия интерес, ако се приеме касационната жалба за недопустима, касаторът моли “да се счита настоящата за частна въззивна /?/ против определението на ОС за прекратяване на производството по делото”. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложат измененията на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Освен това, в случая е налице решение по чл.270,ал.3 ГПК, а не определение по чл.274 ГПК. По изложените съображения, касационната, /дори и частна/, жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.