Определение № 193 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3131/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7995 от 14.07.2017 г. на А. А. М. и К. А. М. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против определение № 241 от 29.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4681 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. С. Д. С. оспорва частната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С атакуваното определение № 241 от 29.05.2017 г. съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на К. А. М. против допълнителното решение № 2796 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград и не е допуснал касационно обжалване на същото решение по касационната жалба на А. А. М., както и е оставил без разглеждане касационната жалба на А. А. М. против въззивното решение № 1864 от 1.04.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград и е допуснал същото до касационно обжалване по касационната жалба на С. Д. С.. В частната жалба е посочено, че жалбоподателите атакуват определение № 241 от 29.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4681 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като искат същото да бъде отменено и делото да се върне на състава на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Същевременно същите изрично са посочили, че са съгласни с извода на съда, че К. М. няма правен интерес да обжалва допълнителното решение, поради което и касационната му жалбата е била недопустима; развити са доводи, че неправилно е прието, че А. М. не е подал въззивна жалба против първоинстанционното решение, поради което не може да обжалва въззивното решение и е заявено искане да се отмени определението на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от А. М. касационна жалба против въззивното решение № 1864 от 1.04.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград, като на А. М. се присъдят и направените по повод частната жалба разноски. С разпореждане № 94 от 14.09.2017 г. е дадена възможност на К. М. да уточни в коя част атакува определение № 241 от 29.05.2017 г. и какви пороци на съдебния акт твърди и на А. М. да уточни дали атакува определението изцяло или само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 1864 от 1.04.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград. С молба вх.№ 11537 от 23.10.2017 г. процесуалния представител на жалбоподателите адвокат Г. Ю. е уточнила, че А. М. обжалва определение № 241 от 29.05.2017 г. в частта, с която касационната му жалба е оставена без разглеждане, а К. М. не обжалва определението. При горните уточнения следва, че К. А. М. погрешно е посочен като жалбоподател в титулната част на частна жалба вх. вх. № 7995 от 14.07.2017 г., поради което следва да бъде допусната поправка на същата, чрез заличаване на името му. Частната жалба на А. А. М. е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане касационната жалба на А. М. против въззивното решение № 1864 от 1.04.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград, съставът на ВКС е констатирал, че въззивното решение не съдържа потвърдителен диспозитив по отношение на ответника А. М. с оглед приетото от въззивният съд, че същият не е обжалвал първоинстанционното осъдително решение, като същото е обявено за влязло в сила по отношение на него. Направил е извод, че поради това и подадената от този ответник касационна жалба няма предмет и като такава се явява процесуално недопустима. В частната жалба са наведени доводи, че неправилно е прието, че А. М. не е обжалвал първоинстанционното решение, тъй като видно от изложеното във въззивната жалба, процесуалният представител е заявил, че обжалва от името на доверителите си и е поискал да се отхвърли претенцията на ищцата като на доверителите й се присъдят и направените по делото разноски. Д. е неоснователен. От една страна част от изискуемото съдържание на въззивната жалба е посочване името на страната, която я подава /чл.260, ал.1 ГПК/, а в случая във въззивната жалба е посочено името само на К. А. М., като само от негово име е подадена молба от 15.06.20145 г. и от 13.08.2015 г. за продължаване на срок и от 30.10.2015 г. за отстраняване нередовности на въззивната жалба и в с.з. на 26.01.2016 г. не е оспорен доклада на въззивния съд, в който е посочено, че въззивното производство е образувано по жалба на ищцата С. С. и на ответника К. М., като А. М. и приет за ответник по жалбите. Следователно от съдържанието на въззивната жалба и от предприетите в хода на въззивното производство процесуални действия е видно, че първоинстанционното решение е било обжалвано само от К. М., но не и от А. М., а неправилната граматична употреба на множествено вместо на единствено число при формулиране исканията във въззивната жалба не могат да обосноват извод, че е съществувала неяснота дали същата е подадена само от К. М. или и от другия ответник А. М.. От друга страна спорът дали въззивният съд се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, тъй като допълнителното решение № 2796 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 992/2015 г. на ОС-Благоевград е влязло в сила с постановяване на определение № 241 от 29.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4681 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което същото не е допуснато до касационно обжалване по жалбата на А. М. /чл.296, т.3 ГПК/. Жалбоподателят А. М. /спрямо когото първоинстанционното решение е влязло в сила/ следва да възстанови на С. С. направените в настоящото производство разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. Я. за изготвяне на отговор на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение