Определение № 8060 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на община Добрич против протоколно определение от 08.04.2024 г., постановено по адм. д. № 578/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич. В срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение срещу частната жалба от насрещната страна К. Н. Д. от гр. София с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея определение. Частната жалба е допустима като предявена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното протоколно определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на К. Н. Д. от гр. София срещу Удостоверение за наследници изх. № 11-09-49/24.04.2023г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при община – Добрич, прекратил е производството по адм.д. № 578/2023г. по описа на АС-Добрич и и е изпратил делото като преписка по подведомственост на областния управител на област Добрич. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 81, ал. 2 от АПК и е приел, че съдържанието на удостоверението, което има белезите на удостоверителен документ, може да се оспори само по административен ред.Издаването на удостоверението за наследници, съответно отказът да бъде издадено такова, представляват административна услуга по см. на §8 от ПЗР на АПК. Издаденото при извършването на административната услуга удостоверение за наследници е официален писмен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, който се ползва с доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност. Волеизявлението на издателя относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляват неговото съдържание, което може да се оспори само по административен ред, а истинността на официален документ, подлежи на установяване чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК. В производството по чл. 125 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи на установяване както автентичността, така и верността на документа - съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или отречена придадената му от закона материална доказателствена сила. Оспорване на съдържанието на удостоверителен писмен документ по реда на Дял трети, Глава десета от АПК не е допустимо./ в т.см. и ТР №5 /30.05.2017 г. по т.д. №1/2016г. по описа на ОСС на ВАС, І и ІІ колегии/ Неправилно обаче съдът в производството пред него,преди да постанови обжалваното определение, е конституирал страните в производството и неправилно е приел, че страна в производството пред него е кметът на община- Добрич, а не издателят на удостоверението за наследници- съответното лице по гражданското състояние, комуто с изрични заповеди за делегиране на правомощия кметът на общината е делегирал компетентност за издаване на удостоверения за наследници. Неправилността на тази преценка води и до неправилност в преценката кой е по-горестоящия административен орган, компетентен да се произнесе по реда на чл.81, ал.2 от АПК, предвид разпоредбата на чл. 93 от АПК, както и до правно недопустимата ситуация страната в съдебното производство пред административния съд да атакува неговото прекратително определение и изпращането на преписката на по-горестоящия административен орган с твърдението, че тази страна се явява и по-горестоящ административен орган. Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на същия съд за правилно конституиране на страните съобразно издателя на удостоверението за наследници и представените доказателства за делегиране на правомощия, след което и за съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение