Определение № 48 от 22.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 786/2009 г.

ВКСII търговско отделение22.01.2010reporting judge Емилия Василева

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Д”, гр. С. срещу определение № 1180/23.09.2009г. по ч. гр. д. № 2143/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 6 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Д”, гр. С. срещу определение № 1180/23.09.2009г. по ч. гр. д. № 2143/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 6 състав, с което е отменено определение от 03.04.2009г. по гр. д. № 1424/2006г. на Софийски градски съд и е оставена без уважение молбата на Сдружение с нестопанска цел „Д”, гр. С. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу „М” ООД, гр. С. иск за сумата 132 961,41 лв. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 2* по описа на частен съдебен изпълнител Т. К., рег. № 708 в Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд гр. Б.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено и да бъде потвърдено определението на Софийски градски съд. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесал по процесуалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „М” ООД, гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционното определение по чл. 389 ГПК и e отхвърлена молбата за обезпечение на предявения иск, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска. Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение

Cited provisions

7