Определение № 10591 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на О. О. Х. от гр. Харманли, подадена чрез упълномощен адв. В. Александров, против разпореждане от 05.08.2024 г. по входящ № 10905 от 15.07.2024 г., постановено от председателя на трето отделение на Върховния административен съд. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за недопустимост на обжалването на определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Счита, че оспорването е процесуално допустимо, защото е насочено срещу постановен за първи път съдебен акт на Върховния административен съд /ВАС/, в частта му за разноските, който не е съобщаван и не е обжалван до този момент. Претендира отмяна на обжалваното разпореждане и петчленният състав на ВАС да задължи съответния съдебен състав да се произнесе по същество по обжалваното определение. Ответникът - кметът на община Харманли оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, с който пледира за отхвърлянето й и оставяне в сила оспореното разпореждане, тъй като ВАС е бил длъжен да остави без разглеждане частната жалба срещу влязлото в сила определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. дело № 4398/2024 г. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира частната жалба на О. О. Х. от гр. Харманли за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното разпореждане от 05.08.2024 г., постановено по частна жалба с входящ № 10905 от 15.07.2024 г., председателят на трето отделение на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на О. О. Х. против определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. За да достигне до този резултат съдът се е позовал на нормите на чл. 231 АПК във вр. с чл. 213а, ал. 8 във вр. чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК и е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като оспореното определение е окончателно и в него изрично е посочено, че не подлежи на обжалване. Оспореното разпореждане е мотивирано с предходно разпореждане, постановено на 15.07.2024 г., с което и. ф. председател на трето отделение на ВАС е оставил без движение частната жалба, подадена от О. О. Х. против определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, като неотговаряща на изискванията на чл. 213, т. 3, във вр. чл. 242а АПК. На О. О. Х. са дадени точни указания, между които е да посочи дали подадената жалба представлява частна жалба против определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение, или искане за отмяна на същото определение, което е влязло в сила. В отговор на разпореждането жалбоподателят е уточнил със заявление от 26.07.2024 г., че така подадената жалба представлява ЧАСТНА ЖАЛБА против определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Оттук е формиран извод за процесуална недопустимост на оспорването, защото съгласно чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, приложими на основание чл. 231 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане в случай, че е налице някое от основанията по чл. 215 АПК, а в конкретната хипотеза в приложима т. 4 от нормата на чл. 215, според която жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена против акт, който не подлежи на касационно оспорване. Според настоящия съдебен състав обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото крайният извод на съда за процесуална недопустимост на обжалването на определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, изцяло съответства на безспорно установените факти по делото, а именно: С определение № 1137 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 162/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково е оставена без разглеждане жалба на О. О. Х. от гр. Харманли срещу мълчалив отказ на кмета на община Харманли по Заявление вх.№ОХ-05-231/29.01.2024г. и е прекратено производството по делото. Това определение е оставено в сила с определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. дело № 4398/2024 г. Със същия съдебен акт О. О. Х. е осъден да заплати в полза на община Харманли направените по делото разноски, представляващи за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Недоволен от визираното определение О. О. Х. го обжалва с частна жалба, като излага съображения срещу осъждането му за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Основният аргумент на частния жалбоподател е, че тричленният състав на ВАС се е произнесъл за първи път относно присъждането на разноски, поради което счита, че има право да обжалва горепосоченото определение. Настоящият съдебен състав не споделя това становище и го намира за неоснователно, тъй като произнасянето на решаващия състав на ВАС, трето отделение, относно дължимите разноски има акцесорен характер и е изцяло обосновано с крайния извод на съда за неоснователност на частната му жалба и оставяне в сила на определение № 1137 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 162/2024 г. на Административен съд - Хасково. Диспозитивът на определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено от тричленния състав на ВАС, по адм. дело № 4398/2024 г., с който жалбоподателят е осъден да заплати на община Харманли юрисконсултско възнаграждение е неразделна част от визирания съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на обжалване, защото по силата на чл. 131 АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни и в процесния случай оспорващото лице е изчерпало и двете инстанции по съдебното обжалване. Без правно основание е и възражението на частния жалбоподател, че в случая се касае за частно, а не за касационно производство. Съгласно императивната норма на чл. 236 АПК за производствата по частните жалби се прилагат субсидиарно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал.1, 3, 4 и 5 АПК, които разпоредби са неотносими към конкретния правен спор. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно с обжалваното разпореждане от 05.08.2024 г., постановено по частна жалба с входящ № 10905 от 15.07.2024 г. е оставена без разглеждане частната жалба на О. О. Х., подадена против влязлото в сила определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. на Върховния административен съд, трето отделение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да поиска от решаващия тричленен съдебен състав на ВАС изменение на определението в частта му за разноските, с молба, предявена по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което обаче в случая не е направено, тъй като подателят на жалбата с входящ № 10905 от 15.07.2024 г. ясно и недвусмислено е посочил в свое Заявление, входирано на 26.07.2024 г., че обжалва с частна жалба определение № 6521 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4398/2024 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с оглед на което изложението му е разгледано като частна жалба, която правилно е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,