Определение № 253 от 03.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1886/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. Г. срещу определение на Софийския апелативен съд от 17.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2390/2015 г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението на въззивния съд по посоченото гражданско дело в частта за разноските и присъждане на заплатената от него държавна такса 6000 лв. по сметка на първоинстанционния съд и 6,50 лв. банкова комисионна. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и присъждане на допълнително поисканата сума, представляваща разноски за производството пред първоинстанционния съд, чието плащане е надлежно установено с приложен по делото платежен документ. Ответното [фирма] не е взело становище по частната жалба. При проверка на допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Софийския апелативен съд, постановено по искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските, чиято обжалваемост изрично е предвидена в разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. При преценка на основателността й съдът съобрази следното: С решението на САС по в.гр.д.№ 2390/2015 г., постановено на 3.12.2015 г. [фирма] София е осъдено да заплати съобразно изхода на спора сумата 18360 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за двете инстанции, включваща поисканите от ищеца и включени в представените от него списъци по чл.80 ГПК разноски – съответно 6960 лв. за производството пред СГС и 11400 лв. за въззивното производство, на основани чл.78 ал.1 ГПК. С молба на ищеца в срока по чл.248 ал.1 ГПК е поискано допълване на решението в частта за разноските със сумата 6 006,50 лв., представляваща държавна такса, дължима при образуване на делото и банкова комисионна за провеждането й по сметка на съда, пропуснати в списъка по чл. 80 ГПК, представен пред първоинстанционния съд. Искането е допустимо, но неоснователно. Съдът дължи произнасяне по всички искания, с които е сезиран, в определените от страната рамки съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. В случая обемът на дължимата защита е определен в рамките на поисканите разноски по списъка. Отказът на въззивния съд да постанови изменение на решението си в частта за разноските е съобразен с разпоредбите на чл.6 ал.2 ГПК и чл.80 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО