Определение № 551 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6888/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 ГПК. С. П. е обжалвал с частна жалба разпореждането на съдията-докладчик по гр.д.№ 295/2013г. по описа на Варненския апелативен съд № 1406 от 17.09.2013г., с което е върната подадената от него частна жалба вх.№ 4695 от 09.09.2013г. Частната жалба вх.№ 4931 от 23.09.2013г. е подадена в срок срещу преграждащо развитието на производството определение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Върховният касационен съд в този случай действа като втора инстанция и разглежда жалбата по същество, без да се произнася по основанията за допускане на касационното обжалване, поради неприложимост на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. С обжалваното разпореждане е прието, че подадената от С. П. до ВКС частна жалба вх.№ 4695 от 09.09.2013г. е процесуално недопустима, защото определенията на съда, постановени по доказателствените искания на страните са необжалваеми. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Определенията на съда, постановени в хода на разглеждането му подлежат на обжалване само в изрично предвидените в закона хипотези. Чл.274 ал.1 ГПК постановява, че частни жалби могат да бъдат подавани срещу две групи определения – преграждащите развитието на производството и тези, които не са преграждащи, но в закона изрично е предвидено, че могат да се обжалват. В случая върнатата частна жалба е подадена срещу определение на въззивен съд, постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането на въззивника да бъде допусната и изслушана във въззивното производство съдебно техническа експертиза. Това определение не попада в групата на преграждащите развитието на производството – чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито е предвидено изрично, че може да се обжалва самостоятелно, поради което правилно администриращият съдия е разпоредил връщането на подадената частна жалба на основание – 278 ал.4 във връзка с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК. Доводите на частния жалбоподател пред ВКС, че всеки акт на съда може да бъде обжалван са голословни и не намират опора в процесуалния закон, който изрично урежда обжалваемостта на определенията в императивната норма на чл. 274 ГПК. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и то следва да бъде потвърдено.