Решение № 479 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4953/2008 г.

Решение № 479 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4953/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., чрез пълномощника й а. Й, против решение № 386 от 24.06.2008 г., постановено по гр. д. № 262 по описа за 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 195 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 6/2008 г. на Плевенски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Г. П. против Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. за заплащане солидарно на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на сумата 5090.32 лв. задължение за ежемесечно осигуряване на храна и облекло за периода от 1.03.2003 г. до 29.12.2005 г., лихва за забава в размер на 926.02 лв. за периода 1.04.2003 г. - 30.12.2005 г., 863.91 лв. - консумативи за топлоснабдяване за периода 1..03.2003 г. до 9.12.2005 г. и лихва за забава в размер на 266.65 лв. за периода от 1.04.2003 г. - 30.12.2005 г. Касаторът излага твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. оспорват касационната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 65/09 от 29.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - поради противоречие на изводите на въззивния съд относно приложението на последиците по чл. 101 от ГПК с трайната практика на касационния съд, израз на която е решение № 367 от 9.02.1957 г. по гр. д. № 7548/1956 г. на ВС, IV г. о., а именно, че на страната следва да се даде срок, в който да оригиналните писмени доказателства или официално заверени преписи от тях. В случая съдът е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задълженията на ответниците по писмен договор с нотариална заверка на подписите № 5* от 16.11.2000 г. и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Към исковата молба е било приложено ксероксно копие от договора, което е прието като доказателство с изрично определение от съдебно заседание на 23.03.2006 г. В съдебно заседание на 24.11.2006 г. процесуалният представител на ответниците е поискал ищцата да бъде задължена да представи оригинал на договора от 16.11.2000, т., ищцата е заявила, че не разполага с оригиналния документи и съдът с изрично определение е оставил искането по чл. 101 от ГПК без уважение. С първоинстанционното решение предявените искове са уважени. В проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 5.06.2008 г. са изслушани становищата по подадената от ответниците въззивна жалба и пледоариите на страните по съществото на спора. Постановявайки решението си Плевенският окръжен съд е приел, че представеното с исковата молба копие от договор следва да се изключи от кръга на доказателствата, тъй като не е заверено по чл. 101 от ГПК и не е представен оригинал, като ищцата изрично е заявила, че не разполага с такъв, а следователно не е установено наличието на облигационно правоотношение, респективно задължение на ответниците и тъй като установяване съществуването на договора е допустимо само с писмени доказателства, предявените искове са счетени за неоснователни. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 101 от ГПК е част от разпоредбите, регламентиращи доказателствата, доказателствените средства и процеса на събирането им, независимо, че е включена в глава ХI - "Предявяване на иск" на отменения ГПК. Чл. 111, ал. 1 от ГПК изисква съдът да се произнесе по допускане на доказателствата с изрично определение, а чл. 186 и чл. 188 от ГПК - да пристъпи към постановяване на решението след като е приключил процеса на събиране на доказателства и са приключили устните състезания, като обсъди всички събрани доказателства. Следователно прилагането на последиците по чл. 101 от ГПК може да се осъществи само във фазата на съдебното дирене, като на страната се даде съответно срок за представи оригинала или официално заверен препис от писмения документ и ако това не бъде сторено - документа с изрично определение се изключва от доказателствения материал. В настоящия случай въззивният съд не е поправил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение - приемане като писмено доказателство на незаверено ксерокопие от документ - нито е дал възможност на страната да завери документа или да представи оригинала му, с което е нарушил правото на защита на ищцата и е ограничил възможността й да докаже твърдяното от нея облигационно правоотношение. Изложеното налага отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с оглед необходимостта от повтаряне на порочните процесуални действия.