Решение № 417 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2020 г.

Решение № 417 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ви Кей Уотър Енерджи" ЕООД против решение № 542 от 13.04.2020 г., постановено по адм. д. № 821/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПО-01-119/28.09.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район – Благоевград и на дирекцията са присъдени разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага съображения за незаконосъобразност на административния акт, който е оспорен пред първоинстанционния съд. Твърди, че искането му е направено в срока по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите, като излага подробни съображения за приложението на § 40, т. 12 ПЗР на ЗИД ЗООС, обн. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. и в сила от същата дата. Твърди, че посочената норма е процесуална и съдът е следвало да я приложи, като приеме, че заявлението за удължаване на разрешението за водоползване е подадено в срок. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /ДБДЗР/ Благоевград не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ви Кей Уотър Енерджи" ЕООД против Решение № ПО-01-119/28.09.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район – Благоевград, с което е отказано продължаване срока на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/4.03.2013 г., продължено и изменено с Решение № ПО-01-160/6.10.2015 г. на същия административен орган. Съдът е установил от фактическа страна, а и не е спорно, че на "Ви Кей Уотър Енерджи" ЕООД е издадено Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/4.03.2013 г. от ДБДЗР с начален срок – 4.03.2013 г., и краен срок на действие – 5.12.2015 г. С Решение № ПО-01-160/6.10.2015 г. е продължен срокът на разрешителното до 5.12.2018 г., както и раздел ІІ. 1 "Срок за завършване на строителството", се изменя и става – 5.12.2018 г.; раздел ІІ. 2 "Място на водовземане", става – "Водохващане на река Мочуришка на кота дъно река 1 556. 00 м. и координати: Х 4503718, 76 Y8497279, 38"; раздел ІІ. 3 "Място на водоползването", става – "МВЕЦ с инсталирана мощност 1500 кВт, на десния бряг на р. Невързумска на кота 1555. 00 м. и координати: Х 4505237, 84 Y8494815, 34". Останалите раздели на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/4.03.2013 г. не се променят. Не е спорно и че със заявление вх. № РР-01-234/11.09.2018 г., комплектовано с доказателства, оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. Оспореният отказ е постановен на четири алтернативни основания: 1. поради неспазване на тримесечния срок по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите /редакция изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.); 2. поради това, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води; 3. поради това, че мястото на водовземане и засегнатият участък от река Мочуришка попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ - защитена зона "Пирин буфер" и защитена зона "Кресна -Илинденци", поради което удължаването срока на разрешението би довело до нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ вр. чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ; 4. поради липса на представени доказателства за спазване условията на разрешителното. Административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. От трите посочени алтернативни основания за отказа съдът е обсъдил по същество само едно – това за срока на подаване на заявлението, с което е сложено началото на административното производство. Във връзка с другите две основания съдът е описал събраните писмени доказателства и експертни заключения, без да формира фактически и правни изводи по тях, т. е. в решението липсват мотиви по точка 2, 3 и 4, както са посочени по-горе. Решението е неправилно. В противоречие със закона съдът е приел, че искането за продължаване срока на действие на издаденото разрешително е подадено извън в срока по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите, поради което тази предпоставка за продължаване на неговия срок не е налице. Заявлението е подадено на 11.09.2018 г. /вторник, работен ден, предхождан също от работен ден/, като не са представени доказателства за по-ранното му подаване. Към 11.09.2018 г. е в сила разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗВ /редакция изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.), която гласи, че молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му. Срокът на разрешителното изтича на 05.12.2018 г., поради което и при действието на посочената разпоредба удължаване на разрешителното е следвало да бъде поискано до 05.09.2018 г. По тези въпроси всъщност не се спори. Спорна е тезата на касатора, че макар административният орган, произнасяйки се на 28.09.2018 г. да не е могъл да съобрази настъпилото впоследствие законодателно изменение на чл. 78, ал. 1 ЗВ /изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г./, съдът е следвало да го стори. Съгласно новата и сега действаща редакция на посочения законов текст, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1. На това основание тезата на касатора е, че всъщност е налице подадено заявление за продължаване на срока на действие на разрешителното преди датата на неговото изтичане. Неправилно административният съд е приел, от една страна, че процесуалното правоотношение е приключило, и от друга страна - че нормата има действие изцяло за напред. Чл. 78, ал. 1 ЗВ е процесуална норма, макар законодателят да и е придал и материално-правно значение - от една страна, въвежда срок за упражняване на права, а от друга - условие за основателност на искането за продължаване срока на действие на разрешителното. Тази норма, при липса на преходни и заключителни разпоредби на ЗИД ЗООС, обн. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. относно § 40, се прилага незабавно към заварените процесуални правоотношения. Процесуалното правоотношение по повод подаденото заявление не е приключило, а е висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 1 ЗВ, тъй като отказът е оспорен по съдебен ред. Ето защо съдът е следвало да съобрази новата редакция на чл. 78, ал. 1 ЗВ и да я приложи по отношение на висящото процесуално правоотношение, като приеме, че заявлението е подадено в срок, преди изтичане на срока на разрешителното. До същия правен резултат би се стигнало, ако заявителят бе подал ново заявление в периода от 27.11.2018 г. до 5.12.2018 г. Обстоятелството, че той не го е направил, а вместо това е поддържал заявлението си в хода на целия съдебен процес, не следва да го лиши от предвидената в закона правна възможност и да го постави в по-лошо положение от други заявители, които са пропуснали тримесечния срок по стария процесуален закон, но са спазили срока по новия процесуален закон. Обратната теза би означавала да се даде превес на формата над съдържанието, което в конкретния случай би нарушило принципа за законност и правна сигурност и непропорционално би лишило оспорващия от възникналото за него право в хода на процеса. Следователно, като е приел, че оспореният отказ за продължаване срока на разрешителното е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на това основание, съдът е постановил неправилно решение. Настоящата инстанция обаче не е в състояние след отмяната на обжалваното решение да се произнесе по съществото на спора, тъй като това ще означава да обсъди за пръв път останалите три основания, на които е отказано продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е пречка касационната инстанция да упражни правомощията си за проверка за спазване на материалния закон. Не са формирани фактически и правни изводи по останалите три основания, послужили за издаване на оспорения отказ, а именно изчерпана ли е възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води и дали мястото на водовземане и засегнатият участък от река Мочуришка попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ - защитена зона "Пирин буфер" и защитена зона "Кресна -Илинденци", поради което удължаването срока на разрешението би довело до нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ вр. чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ. Не е формирано и становище по въпроса спазени ли са условията на разрешителното. Недопустимо е касационната инстанция за пръв път да формира мотиви по фактически и правни въпроси, за които липсват съображения в първоинстанционното решение. По тези съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Благоевград, който да се произнесе по законосъобразността на целия оспорен административен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК.