Определение № 105 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „С&Т” ЕООД,[населено място] чрез адв. Р. М. срещу решение №58/01.03.2010 год., постановено по гр.д. № 125/2010 год. на Окръжен съд[населено място], поправено за допусната очевидна фактическа грешка с решение от 14.06.2010 год. по същото дело. С обжалваното решение е потвърдено решение № 796/27.11.2009 год. по гр.д. № 2416/2009 год. на В. районен съд, с което признато за незаконно уволнението на С. Й. Й. и е отменена заповед № 68/15.05.2009 год. на У. на дружеството, с която на осн. чл. 328,ал.1,т.3 КТ е прекратен трудовия й договор с дружеството, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да й заплати сума в размер на 1793,23 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 16.05.2009 год. до 16.11.2009 год., ведно със законната лихва от 16.07.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 600 лв. разноски. [фирма],[населено място] е осъдено да заплати и 600 лв. разноски, направени пред въззивната инстанция. В касационната жалба се правят оплаквания, за недопустимост на постановеното решение и за неправилност поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касация С. Й. Й., от[населено място], чрез адв. Л. П. оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Претендира направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280,ал.1 ГПК. На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая това изискване не е изпълнено. В представеното с касационната жалба изложение касаторът не формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Въпросът дали обжалваното решение е допустимо, доколкото в него е осъдено дружеството [фирма] вместо ответникът по исковата молба – [фирма], е въпрос на допусната очевидна фактическа грешка в неговото наименование, която е била поправена с решението от 14.06.2010 год., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Друг правен въпрос в изложението не е формулиран. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Липсата на правен въпрос същевременно препятства и обсъждането на посоченият от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, не са изпълнени особените изисквания, с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване. Поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.