Определение № 831 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”Е. - С” ООД - гр. Варна срещу Определение № 2320 от 2.VІІІ.2010 по т.д. № 618/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба срещу определението за присъдените разноски и делото е върнато на Варненски районен съд за произнасяне за разноските по чл. 248 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъоб- разност на определението, тъй не е правено от страната искане по чл. 248 ал.1 ГПК, а е подадена частна жалба и защото в чл. 80 ГПК е посочено кога страната няма право да обжалва решението в частта за разноските и след като страната е изпълнила предпоставките за право на жалба, съдът не може да откаже да я разгледа. Иска определението да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба. Ответникът по частната жалба “К. 35” ЕООД - гр. С. Загора не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото и взе предвид изложеното в частната жалба, приема следното: С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба срещу решението в частта за разноските, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне за разноските по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК. Така постановеното определение не подлежи на обжалване по чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено обжалване в закона. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, като в правомощията на въззивния съд е да даде правна квалификация на искането, съдържащо се в т.н. ”въззивна жалба”, какъв е редът и кой е компетентния съд да се произнесе за разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение