Определение № 297 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ш. В. Н. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 70,ал. З ГПК не касае настоящия случай тъй като цената на иска може да бъде определена от ищеца макар и приблизително. Това тълкуване според частният жалбоподател е стеснително и противоречи на вложения от законодателя смисъл и съдържание в нормата. Моли определението да бъде отменено. В представеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,относно възможността и правните последици от упражняване правото на ищеца да иска приблизително определяне на цената на иска от съда, пред който иска е предявен. Този въпрос според него е от значение за точното прилагане на закона и създаване на съдебна практика по приложението на чл. 70,ал. З ГПК. Същевременно излага, че практиката на съдилищата по този въпрос е противоречива, което налага нейното унифициране, чрез създаване константна практика, наложена от ВКС. В подкрепа на това основание за допустимост на касационното обжалване представя определение от 06.11.2008 год. на Окръжен съд гр. В. по ч.гр.д. № 1001/2008 год. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал. З ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. В случая Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че не са налице визираните от частният жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по иска с правно осн. чл.31,ал.2 ЗС за ищеца не съществува трудност да посочи с каква сума е бил ощетен от личното ползване на съсобствения имот от страна на ответника,още повече, че такава сума е била посочена за предишен период в същата искова молба. Посочено е, че разпоредбата на чл. 70,ал. З ГПК не касае хипотезата на предявен иск за обезщетение по чл. 31,ал.2 ЗС, а рядко срещани хипотези, в които цената на иска трудно може да се определи - например, когато се претендира вещ или право, което няма аналог на пазара. Доколкото в случая ищецът е претендирал парична сума, не е имало пречка да изпълни указанията на първостепенния съд като посочи цената на втория обективно съединен иск с пр. осн. чл. 31 ,ал.2 ЗС, респ. да посочи в какво се състои искането му като внесе следващата се държавна такса. Доколкото това не е сторено въззивният съд е приел, че шуменския окръжен съд правилно е постановил връщане на исковата молба в тази част. С оглед така постановеното определение не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представеното по делото определение, доколкото същото касае друг иск. С оглед на това не е налице основание за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Същевременно досежно разпоредбата на чл. 57ГПК / отм./, която е възпроизведена в разпоредбата на чл. 70,ал. З ГПК има формирана трайна съдебна практика като обжалваното определение е постановено в съответствие с нея. По тези съображения не е налице и основанието по чл. 280,ал.1,т. З ГПК за допускане на касационно обжалване на това определение. Мотивиран от горното, Върховният касационнен съд, състав на 3-то г.о.