Решение № 556 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2010 г.

Решение № 556 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Стилиянов Кознички, гр. Кюстендил, ул. "Булаир" № 8 и на Христо Драганов Харалампиев, гр. София, ул. "Коста Лулчев" № 27, вх. 1, ет. 13, ап. 16 срещу решение № 406 от 18.12.2009 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 532/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният отказ, изх. № 94-6453-10-10-1974 от 22.10.2009 г., на началника на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, е законосъобразен. Не отчел, че Върховният административен съд, с влязло в сила решение, установил, че в имота на касаторите е нанесен имот, за който Васил Сотиров Христов твърди, че е негов, поради което е налице спор за материално право. Не отчел също, че органът е отказал да изпълни съдебното решение и съдебно удостоверение, издадено от районния съд по повод завеждане на иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, счита същата за неоснователна. Твърди, че няма съответствие в графичното изображение на имот с № 108 по картата на възстановената собственост на с. Лозно, община Кюстендил, и имот с идентификатор 41112.506.6 по кадастралната карта на гр. Кюстендил. Счита, че съдът правилно приел, че не е налице годен обект на кадастъра, за който да се изискват и дават кадастрални данни и скици. Наред с това сочи, че кадастралната карта за имот с идентификатор 41112.506.6 е влязла в сила и касаторите не са упражнили правата си по чл. 46, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Представя декларация от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, с което Върховният административен съд е установил, че е налице спор за материално право и е отменил негова заповед № ЗД-18-10-136 от 15.05.2007 г. В нея вещото лице декларира, че в представената експертиза е допуснал грешка. Ответникът моли съда да остави в сила оспорваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок. Алтернативно счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба на Христо Стилиянов Кознички за недопустима - подадена е след изтичането на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Видно от приложеното по делото съобщение за изготвеното съдебно решение същото е получено от Кознички лично, на 22.12.2009 г. Законоустановеният срок за подаване на касационна жалба е изтекъл на 5.01.2010 г., вторник, присъствен ден. Касационната жалба е подадена по пощата. Приложеният по делото плик носи датно клеймо от 13.01.2010 г., т. е. след изтичането на преклузивния срок. С оглед на изложеното съдебното производство по отношение на Кознички като недопустимо следва да бъде прекратено. Върховният административен съд счита касационната жалба на Христо Драганов Харалампиев за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че не е налице обект в кадастъра, за който да се предоставят исканите данни. Приел, че номерът на имота по картата на възстановената собственост е различен от идентификатора по чл. 26, ал. 2 ЗКИР. Индивидуализацията на имота по картата на възстановената собственост би имала значение за издаване на скица по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, но тази възможност е преклудирана, тъй като е издадена кадастрална карта и с оглед на § 4, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР. Въз основа на това направил извод, че отказът на началника на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, да издаде по съдебно удостоверение скица-копие на имота на касатора е законосъобразен. Този извод на съда е неправилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че с решение № 39-12 от 16.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори имот № 000108, по картата на възстановената собственост, с площ от 3, 241 дка, м. "Лозенски махали" е възстановен на наследниците на Христо Харалампиев Стоименов, в т. ч. и на касатора. Не се спори, че със заповед № РД-18-10-136 от 15.05.2007 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта на имоти с идентификатори 44.183.24.50 и 44.183.24.51 отразени в кадастралния регистър като собствени на Васил Сотиров въз основа на нотариален акт № 39, том VIII, нотариално дело № 2497/1995 г. Тази заповед, в частта досежно имот с идентификатор 44.183.24.51, с решение № 5212 от 8.05.2008 г. на Върховния административен съд, е отменена, а в останалата част - досежно имот с идентификатор 44.183.24.50, е оставена в сила. Съдът отменил заповедта, тъй като административният орган, при създаване на кадастралната карта, не обединил данните от картата на възстановената собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а се позовал само на нотариалния акт за собственост на Васил Сотиров. В резултат на това нарушение не установил, че е налице спор за материално право относно имот с идентификатор 44.183.24.51 между Васил Сотиров и наследниците на Христо Стоименов като собственици на имот № 000108. Безспорно е също, че именно с цел разрешаване на спора за собственост касаторът подал иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу Васил Сотиров. Районният съд, издал съдебно удостоверение на касатора, за да се снабди от Служба геодезия, картография и кадастър със скица на имот № 000108, по картата на възстановената собственост. По така предявеното на административния орган съдебно удостоверение е постановен оспорвания в първоинстанционното производство отказ на началника на службата. Този отказ е мотивиран с твърдението, че установеното по делото противоречи на действителното положение, което се доказвало и от декларацията на вещото лице, че е сбъркало, както и с факта, че процесният имот вече не се намирал в землището на с. Лозно, а в това на гр. Кюстендил, за което със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастрална карта и в нея имот, с граници по скицата на Общинска служба земеделие и гори, не фигурира. При така установената безспорна фактическа обстановка спорен по делото е въпросът за правилното приложение на закона. Кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗКИР, е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост. Данните в него, до доказване на противното, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят - ал. 5 на чл. 2 ЗКИР. Доказването на противното става по предвидения в позитивното право ред. Такъв ред е искът по чл. 108 от Закона за собствеността, иск, който касаторът подал в районния съд по местонахождението на имота. Съгласно чл. 114, б. "в" от Закона за собствеността исковата молба трябва да бъде вписана. Именно поради това районният съд издал съдебно удостоверение на касатора за снабдяване със скица на имота, за който твърди, че е негов собствен. Чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията определя, че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, както в настоящия случай, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР и към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. Това обаче не означава, че когато твърдяния от ищеца обект на съответни вещни права не е индивидуализиран с данните по чл. 60 ЗКИР лицето не би могло никога и при никакви обстоятелства да получи скица на имота, за който претендира права. Противното би довело до невъзможност лицето да реализира конституционното си право на защита на нарушени или застрашени права или законни интереси - чл. 56 от Конституцията. След одобряването на кадастралната карта единственият орган, който има компетентност да издаде скица-копие от кадастралната карта за даден имот е съответната служба по геодезия, картография и кадастър. При нея се съхраняват всички карти, одобрени по отменени или действащи закони, в т. ч. картата на възстановената собственост, съставена по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - § 4, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР. Няма спор, че картата на възстановената собственост, с приемането на кадастралната карта, загубва актуалното си значение. Тя, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, съответно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3), се инкорпорира в създадената кадастрална карта доколкото съответства на законовите изисквания - данните от нея да имат характер на основни кадастрални данни и да отговарят по съдържание и точност на нормативните изисквания. С оглед на това издаването на скица-копие от картата на възстановената собственост действително не отговаря на законовите изисквания за идентифициране на съответния недвижим имот и не може да обслужи субективното право на защита на нарушени или застрашени права или законни интереси. Това обаче не означава, че единственият компетентен в държавата орган има право да откаже да издаде скица, въз основа на която да се осъществи законовото изискване за вписване на исковата молба, т. е. да издаде документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК от значение за упражняване на субективното право на защита. Напротив. Службата по геодезия, картография и кадастър е длъжна да индивидуализира имота по картата на възстановената собственост, да установи идентичността на всички имоти, които той застъпва по кадастралната карта и да издаде комбинирана скица с отбелязване на данните по кадастралната карта и кадастралния регистър. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 кадастралният регистър съдържа данни за новия и стария идентификатор на поземления имот. Стар идентификатор, съгласно т. 5 от § 1 на допълнителните разпоредби на Наредба № 3 е номерът, с който имотът е идентифициран в документа за собственост от предходен план или карта - за земеделска земя това е масив, парцел. Следователно административният орган може и е длъжен въз основа на стария идентификатор на имота по картата на възстановената собственост да го индивидуализира и да издаде комбинирана скица с отбелязване на данните от кадастралната карта и кадастралния регистър. Точно това е посочил в издаденото съдебно удостоверение и съдът - да се издаде актуална скица на имот със стар идентификатор по картата на възстановената собственост пл. № 000108. Фактът, че издаването на комбинирана скица може да се възлага и на правоспособни лица по чл. 16, ал. 1 ЗКИР не означава, че службата не е длъжна, при направено искане, да издаде такава скица. Това нейно задължение, при представено съдебно удостоверение, следва да бъде изпълнено и с оглед разпоредбата на чл. 215 от Закона за съдебната власт и установеното с нея задължение на органа да оказва съдействие на съда. Да се приеме, както прави съдът, че с одобряването на кадастралната карта и преустановяването на правомощията на общинските служби по земеделие и гори по поддържането на картата на възстановената собственост, в т. ч. и по издаването на скици, се преклудира въобще възможността на лицето да се снабди със скица-копие от кадастралната карта, която да установи съответната идентичност на поземлен имот по предходните планове с имот по кадастралната карта, означава да се преклудира правото на съответното лице да докаже собствеността си. Именно, за да се осигури реализирането на субективното право на защита на собствеността в Службата по геодезия, картография и кадастър се предават и съхраняват всички предходни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР закони. С одобряването на кадастралната карта собствеността нито се придобива, нито се загубва. Фактът на нанасяне или не на даден имот в кадастралната карта, както и фактът на вписване или не в кадастралния регистър не води до пораждане или погасяване на вещни права. Вярно е, че данните в картата и регистъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, но до доказване на противното. А за да се установи верността на противното твърдение е необходимо съдът да установи по надлежния начин основателно ли е претендираното право. С оглед на това издаването на скица-копие от кадастралната карта с нанесен имот по плана на възстановената собственост и идентифициране на всички имоти, които той засяга, както и с отбелязване на данните от кадастралния регистър не означава признаване на правата на касатора, а само възможност той да реализира конституционното си право на защита. Съдът е този, който в производството по спора за собственост, ще установи по задължителен за страните начин правото на собственост, с което ще преустанови правния спор и ще създаде възможност кадастралната карта да изпълни предназначението си - да отрази вярно реалното състояние на имотите. Ако съдът установи, че претенцията на касатора е основателна, то по силата на влязлото в сила съдебно решение и с оглед разпоредбите на чл. 53, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗКИР Службата по геодезия, картография и кадастър ще измени кадастралната карта и регистър. Ако съдът отхвърли претенцията на касатора няма да е налице основание за изменение на картата, защото тя ще отразява вярно реалните данни за имотите и собствениците им. Наред с изложеното, следва да се посочи, че мотивът на административния орган за отказ да издаде исканата скица - несъответствие на установеното във влязлото в сила съдебно решение на Върховния съд с "действителното положение", което се потвърждавало от декларацията на вещото лице, че е сбъркало в представеното по делото заключението, дава основание да се приеме, че отказът на органа е не само незаконосъобразен, той е нищожен. Решението на Върховния съд, с което е установено, че имот с идентификатор 44183.24.51 попада изцяло в имот № 000108, обозначен на картата на възстановената собственост, е задължително за началника на Службата по геодезия, картография и кадастър. Преценката на органа за съответствието на постановеното със съдебното решение с "действителното положение" е ирелевантна за силата на присъдено нещо и за задължителното, по силата на закона - чл. 177, ал. 1 АПК, действие на влязлото в сила съдебно решение. Актовете на административния орган, постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни - чл. 177, ал. 2 АПК. Съдът е следвало да констатира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, което установява със сила на присъдено нещо наличието на спор за материално право между касатора и Васил Христов, и само на това основание да прогласи нищожността на оспорения отказ № 94-6453-10-10-1974 от 22.10.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър. Като не е сторил това, а е приел оспорения отказ за законосъобразен съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящата инстанция административният орган е представил скица от кадастралната карта на поземлен имот с идентификатор 41112.506.6, землището на гр. Кюстендил, върху която с червен цвят са нанесени границите на имот № 000108 по картата на възстановената собственост. Т. е. това, което органът твърди - че такава скица не може да бъде издадена, тъй като няма годен обект на кадастъра, се опровергава от представените от самия него доказателства. Чл. 23 ЗКИР посочва какво е годен обект на кадастъра. Фактът, че даден поземлен имот не е отразен в кадастъра не означава автоматично, че липсва годен за отразяване обект, както и че собственикът му се е лишил от правото на собственост. Това означава само, че кадастърът може и да не отразява вярно основните данни за недвижимите имоти. Ако това невярно отразяване е свързано със спор за собственост същият следва да бъде решен по съдебен ред, съгласно чл. 43, ал. 3 ЗКИР, и с оглед на съдебното решение в кадастралната карта и кадастралния регистър да се отразят действителните данни за поземлените имоти и за правото на собственост върху тях. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. С оглед на това съдът следва да се произнесе като обяви нищожността на оспорения отказ. Тъй като естеството на искането до административния орган - издаването на скица, не позволява решаването на въпроса по същество съдът следва да изпрати преписката на административния орган със задължителни за него указания, изложени по-горе, по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 470 лв. - 20 лв. държавни такси, 200 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 250 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът ги присъжда в размера, в който са направени.