Определение № 422 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2017 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Х. Р., чрез адв. Г. В. Г., срещу определение № 1665/21.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1340/2017 г. от Варненския окръжен съд. С него съдът, като въззивна инстанция, е потвърдил определение на първостепенния Варненски районен съд за прекратяване производството по делото на евентуално предявени искове с цена 1137,60 лв. – дължимо допълнително трудово възнаграждения, както и 216,96 лв. натрупана лихва за забава върху главницата, евентуално за сумата от 960 лв. допълнително възнаграждение и 79,31 лв. лихва за забава върху главницата. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Н...... – В., е отговорила, че частната жалба е недопустима, както и, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли присъждане на съдебноделоводни разноски. Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, доколкото то е постановено по дело, по което решението не подлежи на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 ГПК/. Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. В случая, всички искове, по които производството по делото е прекратено, са граждански по трудов спор, различни от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с цена под 5000 лв., т.е., по тях е недопустимо да се развие касационно производство. Определението, с което исковото производство по тях е прекратено, както стана ясно, също не подлежи на касационна проверка. Указанието на въззивния съд в обратен смисъл е неправилно и то, както и последващото администриране на частната жалба от докладчика, не обвързват касационната инстанция, която е длъжна служебно да следи по всяко време за допустимостта на съдебното производство. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Ответникът по частната жалба е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията, но няма доказателства да е действал чрез юрисконслут. Отговорът на частната касационна жалба е подписан от полковник Л. Д. и от майор К. К., а те вън от всяко съмнение не са юрисконсулти на Р....“ В.. Без значение е дали имат и юридическо образование, защото възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК е предвидено от законодателя в полза на юридическите лица, ако те са представлявани от свой служител, заемащ длъжността „юрисконсулт“. Това, че майор К., като служител, притежаващ юридическо образование, е упълномощени от бригаден генерал Б. С. да представлява юридическото лице пред съдебните органи, не води на друг извод. Пълномощното дава право на майор К. да извършва процесуално представителство на юридическото лице, но не го прави юрисконсулт на същото. Ето защо, разноски не се присъждат. МОТИВИРАН от горното, съдът