Определение № 658 от 08.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1453/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от страна на А. О.-В. срещу определение № 183 от 04.04.2017 г. г. по в.т.дело №494/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е допълнено решението по същото дело на същия състав в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Д. Н. П. сумата от 4130,31 лева- общо разноски в първоинстанционното и въззивното производство, включително и в производството по първата касация. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е допълнено решението по същото дело на същия състав в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Д. Н. П. сумата от 4130,31 лева- общо разноски в първоинстанционното и въззивното производство, включително и в производството по първата касация, съставът на въззивния съд е отчел, че същите се установяват от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК и от доказателствата, удостоверяващи реалното плащане на договорените адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. С настоящата частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК се прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на договореното и заплатено от противната страна адвокатско възнаграждение. Доколкото разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическаота и правна сложност на делото, а искането на молителя пред първата инстанция е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий и с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора, настоящият състав на ВКС счита обжалваното определение по чл.248 ГПК за правилно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването от съда на заплатеното адв. възнаграждение просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от това да аргументира и докаже наличие на основанията за това/ т.е. степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение