Определение № 6450 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2024 г.

Постъпила е частна жалба от „Се Борднетце – България“ЕООД със седалище в гр. Карнобат, чрез адв. Бойчев, срещу Определение №1094 от 08.02.2024г. по адм. дело №129/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решение №1040-02-135 от 28.12.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Бургас, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Бургас, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на дружеството-осигурител и е прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел, че при осъщественото задължително административно обжалване на Разпореждане №5104-02-152/28.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, Директорът на ТП на НОИ – Бургас не е решил въпроса по същество, представен пред него, а само е отменил обжалваното разпореждане и е върнал административната преписка за ново произнасяне, съобразно дадените с акта му указания към долустоящия административен орган. По този начин е счел, че не е налице годен индивидуален административен акт, който да е предмет на съдебна проверка. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод, макар че неточно е визирал като основание за прекратяване на съдебното производство пред него хипотезата на чл.159 т.1 АПК. В случая по жалба на А. Х. от [населено място], работник при частния касационен жалбоподател, е било образувано производство по задължително административно обжалване пред Директор ТП на НОИ – Бургас по отношение на Разпореждането от 28.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, с което е било прието, че станалата на 10.11.2023г. злополука с Х. не е трудова. С решението си от 28.12.2023г. Ръководителят на ТП на НОИ е приел, че актът на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО не е съобразен в достатъчна степен с правната рамка, регламентирана в чл.55 и сл. КСО, като не се обследвани обстойно елементите, определящи наличието или липсата на трудова злополука, поради което го отменил и върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на тези му указания. От страна на дружеството-осигурител(заинтересова страна в производството) се счита, че този акт на ответния Ръководител на общо основание(чл.118 ал.1 КСО) подлежи на обжалване пред съответния административен съд, поради което оспорва доводите на административния съдия за недопустимост на съдебното му оспорване. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че макар и не много стройно, доводите на първостепенния съд следва да се споделят в крайна сметка. Правилно административният съдия е констатирал, че в общата хипотеза на АПК(чл.145 ал.2,т.2) това решение нямаше да може да се оспори пред съд, след като при осъществената отмяна на акта на долустоящия административен орган, въпросът не е бил разрешен по същество. На следващо място правилно е засегнат и въпроса с правния интерес, тъй като специално създадената правна рамка на чл.118 ал.1 КСО поначало дава възможност за обжалване на всеки акт на Ръководителя на ТП на НОИ, постановен по този ред(така междувпрочем е посочено и в самото оспорено решение). Особеното в производството по чл.118 ал.1 КСО се свързва обаче не само със задължителната стъпка на административно обжалване, но и с предписаното, че впоследствие(пред съда) на обжалване винаги подлежи акта на горестоящия орган, който е и страна в съдебното производство. Отделно от това Директорът на ТП на НОИ е и орган по същество, т.е. той може да разреши въпроса вместо длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, като отмени акта му и приеме(например), че злополуката всъщност е трудова. Когато обаче той не реши въпроса по същество, респ. върне преписката за ново произнасяне с оглед допуснати нарушения на съществени процесуални правила и/или неправилно приложение на материалния закон, т.е. когато приеме, че подчинения му орган не е изпълнил точно преписаното в закона с оглед безспорното установяване на всички релевантни за спора факти, тогава и съдебното производство се ограничава само до въпросите, решени с неговия акт, тъй като именно той подлежи на пряк съдебен контрол. Това на първо място би обхванало въпросите за допустимостта на развилото се пред самия него производство(напр. ако се е произнесъл по просрочена жалба, респ. е отменил стабилен административен акт), или ако актът е постановен от некомпетентен орган(напр. е нищожен на някое от основанията за това). В дадения казус обаче никоя от страните, вкл. и частният касационен жалбоподател с жалбата си до административния съд, респ. и с жалбата си до тази инстанция, не въвежда подобни основания, а заявява, че търси проверка дали законосъобразно Ръководителят на ТП на НОИ с основание е отменил разпореждането и е върна преписката. При търсен подобен контрол в едно така рамкирано съдебно производство обаче и след като съдът сам не е инстанция по същество, правният интерес от съдебната защита не е налице. Съдът няма възможност, отменяйки акта на Директор ТП на НОИ, да „остави в сила“ благоприятното разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, тъй като то не подлежи на пряк самостоятелен съдебен контрол, а само се обхваща от този контрол, но когато то се инкорпорира в решението по чл.117 ал.3 КСО(напр. при отхвърляне жалбата от Ръководителя на ТП на НОИ). При това положение и с оглед създадената правна рамка, за дружеството-осигурител, не е налице съответен и признат от закона правен интерес от оспорване на този конкретен акт на ответния Директор, поради което и законосъобразно в крайна сметка жалбата му е била оставена без разглеждане като недопустима, но не на основанието чл.159 т.1, а по т.4 АПК. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение