Определение № 3311 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 226/2026 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх.№ 4612 от 09.03.2026 г. Л. К. Г. е поискал ВКС да допълни постановеното от него определение № 811 от 20.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 226 от 2025 г. в частта за разноските, като присъди на Г. направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по настоящото дело. С молба от 27.05.2026 г. конституираните като жалбоподатели по делото на мястото на починалия в хода на процеса Л. К. Г. негови наследници- М. Л. Г. и А. Л. Г. заявяват, че поддържат подадена от наследодателя им молба по чл.248 ГПК. Ответникът Й. Р. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 811 от 20.02.2026 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и като такава е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следното: Претендираните разноски са направени в производство по обжалване на определение за допускане на обезпечение на иск, по отношение на което чл.81 ГПК е неприложим. Направените от страната разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход, а не в рамките на самото обезпечително производство. В този смисъл е задължителната практика на ВКС- т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение