Определение № 339 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 846/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба вх.№.148/5.01.17 на К. Н. Х. срещу решение №.2211/24.11.16 по г.д. №.3494/16 на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено реш.№.8872/22.12.15 по г.д.№.20400/14 на СГС, І ГО, в частта за осъждане на К. Н. П. да плати на В. В. Праскова на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумите над 67889,57лв. главница и над 1872,57лв. лихви за периода 10.09.14-17.12.14 и производството в тази част е прекратено. С определение №.550/21.06.17 е допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С молба вх.№.10806/9.10.17 касаторът К. Н. Х. заявява, че, предвид постигнато споразумение между страните, оттегля касационната си жалба и моли производството по г.д.№.846/17 по описа на ВКС да бъде прекратено; не претендира разноски. Постъпило е и заявление вх.№.10808/9.10.17 от ответната страна К. Н. П., който сочи, че е съгласен с прекратяването и не претендира разноски. С оглед изричното изявление на касатора за оттегляне на касационната жалба, настоящият състав намира, че предпоставките на чл.264 ал.1 пр.1 ГПК са налице и касационното производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,