Определение № 799 от 07.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 649/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. „ П. ”- [населено място] срещу определение №747 от 13.08.12г. по ч.т.д.438/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. „ П. ”- [населено място] срещу определение №747 от 13.08.12г. по ч.т.д.438/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че определението, постановено по чл.122 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на А. „ П. ” – [населено място] против определение № 190 от 0 9.02.2011 г. по ч.т.д. 1555/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е определен компетентен съд по реда на чл.122 ГПК за произнасяне на исковата молба на Адвокатска къща „ Б. и Г.” Д.. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, ІІ т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, постановени по реда на чл.122 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Жалбоподателят не е развил правни аргументи за допустимост на обжалването на определението по чл.122 ГПК, а само лаконично е изразил общо недоволство от постановяване на обжалвания съдебен акт. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение