Решение № 7634 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1386/2011 г.

ВАСIV отделение01.06.2011reporting judge Кремена Хараланова

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тимак Агро България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Слатина", ул. "Манастирска" № 41, ет. 1, офис 2-4, представлявано от изпълнителен директор Е. Й. Г., срещу решение № 1576/14.12.2010 г. по преписка № КЗК-651/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА "Тимак Агро България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Слатина", ул. "Манастирска" № 41, ет. 1, офис 2-4 да заплати направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: на "Лебозол България" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Алабин" № 56, ет. 3 - сумата от 5 163.40 /пет хиляди сто шестдесет и три и 0.40/ лева; на Р. В. Т. от гр. Плевен - сумата от 300 /триста/ лева; на Е. Д. Г. от гр. Плевен - сумата от 800 /осемстотин/ лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Grounds

Решение № 7634 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1386/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба, подадена от "Тимак Агро България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Слатина", ул. "Манастирска" № 41, ет. 1, офис 2-4, представлявано от изпълнителния директор Е. Й. Г., чрез процесуалните му представители адвокати Пейчо Почев и Димитър Ганев, срещу решение № 1576/14.12.2010 г. по преписка № КЗК-651/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ Комисията/. Изложени са съображения за наличие на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на оспорения акт - противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че необоснован е направеният от Комисията извод, че действията на "Лебозол България" ООД и тези на Р. В. Т., Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г. като управител и съответно служители на това дружество, не са били насочени към нелоялно привличане на клиенти и не нарушават забраната за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията и заинтересованите страни - "Лебозол България" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ул. "Алабин" № 56, ет. 3, чрез процесуалния си представител адвокат Мария Папазова, Р. В. Т. и Е. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Гергана Цакова, В. И. П. и Б. К. Г. молят жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите лица направили разходи за адвокатска защита, претендират присъждането им. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искането на "Тимак Агро България" ЕАД срещу "Лебозол България" ООД, Р. В. Т., Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г., за установяване на извършени от тях нарушения на забраната за нелоялна конкуренция. Комисията правилно е идентифицирала страните по спора, определила е съответния пазар, изискала е становища на всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с доказателствата по спора. С обжалваното решение, по т. т. 1 и 2, КЗК е установила, че не са извършени нарушения на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Лебозол България" ООД, а по т. т. 3, 4, 5 и 6 - че не се установява извършено нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК съответно от Р. В. Т., Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г.. За да постанови посочения резултат КЗК е приела, че "Тимак Агро България" ЕАД и "Лебозол България" ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК извършващи стопанска дейност, свързана с разпространение и продажба на торове - минерални продукти с неорганичен произход, подобряващ устойчивостта и растежа на растенията, което е достатъчно за да се приеме, че са конкуренти, а оттам и че са налице условията за приложимост на глава VII ЗЗК. За да установи налице ли е нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и респективно - основание за налагане на санкции на "Лебозол България" ООД и горепосочените физически лица, Комисията е приела, че следва да бъдат обсъдени действията им след 22.03.2010 г. - датата на учредяване на същото дружество. Въз основа събраните в преписката доказателства и предоставената от страните и третите лица информация и становища, КЗК е приела, че в случая не са налице данни за осъществено нелоялно привличане на клиенти на дружеството жалбоподател. В тази връзка и с оглед представените документи /в т. ч. дистрибуторски договори, фактури и др./ обосновано е отбелязано, че "Агропал" ООД не е прекратявало търговските си взаимоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД, като и след изтичането на срока на сключения помежду им договор за дистрибуция е закупувало продукти от последното дружество; "АСМ" ЕООД има сключен договор за дистрибуция с жалбоподателя по делото, който не е прекратен; "Сортови семена 99" ООД също не е прекратявало търговските си отношения с последния, независимо че е реализирало доставки и от "Лебозол България" ООД след запознаването си с предлаганите от него продукти на търговско изложение; "Аграрика" ООД е закупувало продукти от "Тимак Агро България" ЕАД до април 2010 г., а от 01.06.2010 г. до 01.10.2010 г. - от заинтересованото юридическо лице, но твърди, че е направило този избор самостоятелно и с оглед търговския си интерес, както и че при срещи с негови представители не са правени сравнения на продуктите или цените, предлагани от двете дружества; "Пестицид" ООД също поддържа търговските си взаимоотношения с жалбоподателя, като изрично заявява, че от представителите на "Лебозол България" ООД не са правени сравнения на продукти, цени или др. условия, свързани с "Тимак Агро България" ЕАД. Най - общо, търговските партньори на последното дружество, по повод изисканата им от КЗК информация необходима за целите на проведеното проучване декларират, че при представяне на продуктите на "Лебозол България" ООД не са обсъждани чужди продукти, нито е извършвано сравнение на цени или други условия, както и че продължават да поддържат търговските си взаимоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД. Както вече бе отбелязано по - горе от Комисията са изследвани начините на прилагане на продуктите, предлагани от "Лебозол България" ООД и тези от дружеството жалбоподател, при което е констатирано наличието на конкурентни отношения помежду им предвид предмета им на дейност и взаимната заменяемост на част от предлаганите продукти, включително с оглед търсенето им. Независимо от това при липсата на данни договори на "Тимак Агро България" ЕАД и негови клиенти да са били предсрочно прекратени или нарушени, или да е осуетено сключването на такива вследствие недобросъвестни действия на "Лебозол България" ООД, правилно е прието, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. За да обоснове липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на "Лебозол България" ООД за нарушение на общата клауза, забраняваща нелоялната конкуренция по чл. 29 ЗЗК, Комисията е осъществила подробен анализ на предявеното от жалбоподателя искане и доказателствата по преписката, при което е констатирала, че извън обсъденото по - горе поведение на дружеството, което при установена противоправност би реализирало нарушение по смисъла на чл. 36, ал 1 ЗЗК, не се сочат, нито се установяват други действия, осъществяващи хипотезата на чл. 29 ЗЗК. При това е направен краен извод, че не следва да се ангажира отговорността на "Лебозол България" и за нарушение по смисъла на този текст. Наред с горното съвкупната преценка на изявленията на страните и приобщените доказателства в т. ч. удостоверение за регистрация и трудови договори, са наложили направения от Комисията обоснован извод, че Р. В. Т., Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г. /управител и служители на "Лебозол България" ООД/, са били в трудови правоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД, считано съответно от 02.11.2009 г., 07.11.2008 г., 20.04.2006 г. и 18.05.2009 г., като трудовите им договори са прекратени през м. април - май 2010 г. Комисията правилно е приела, че тяхното поведение следва да бъде разгледано с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, като в тази връзка е преценявано дали те самостоятелно са извършили нарушение на разпоредбите на ЗЗК или са съдействали за осъществяване на нелоялна конкуренция от страна на новорегистрираното дружество. В тази връзка и независимо от обстоятелството, че са извършвали дейност по трудово правоотношение, а впоследствие са действали съответно като управител и служители на "Лебозол България" ООД е прието, че не се установяват осъществени от тези физически лица нарушения по смисъла на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. Съдът споделя схващането на КЗК, че тяхното поведение, при липсата на самостоятелно извършвана от тях стопанска дейност, следва да бъде преценявано най - вече с оглед на това съдействали ли са на дружеството - заинтересовано лице по делото за осъществяване на нарушение по чл. 36, ал. 1 или чл. 29 ЗЗК. Сам по себе си фактът, че "Лебозол България" ООД е учредено и регистрирано със сходен предмет на дейност, като този на жалбоподателя и в период близък до датите на прекратяване на трудовите им правоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД не влече непременно извода, че са съдействали на "Лебозол България" ООД за извършване на нарушение по чл. 36, ал. 1 или чл. 29 ЗЗК. Комисията за защита на конкуренцията подробно е изследвала договорите на жалбоподателя и поведението на заинтересованите юридическо и физически лица, при което не е установено да е извършвано сравняване на предлаганите от новосъздаденото дружество стоки с посочването, че са на по - изгодни цени или се доставят при по - добри условия от тези на "Тимак Агро България" ЕАД. При това липсват данни клиент на последното дружество да е прекратил или нарушил сключен с него договор, като резултат от действията на посочените физически лица. Наред с горното от Комисията са изложени съображения, че не се установяват нарушения и на поетите в трудовите договори и чл. 26, т. 7 от Правилника за вътрешния ред на дружеството жалбоподател задължения, а именно: по време на действие на договора служителят да не предоставя услуги или да участва в дейността на конкурентни дружества, да бъде лоялен към работодателя; да спазва професионална тайна; да не разпространява поверителна за работодателя информация, както и да пази доброто му име и репутация, относими по - скоро към фактическия състав на нарушение по чл. 37 ЗЗК, с каквото оплакване КЗК не е сезирана. Предвид установеното от фактическа страна КЗК правилно е приела, че физическите лица, конституирани като заинтересовани в настоящото производство не са съдействали или извършвали действия на нелоялна конкуренция спрямо "Тимак Агро България" ЕАД, а оттам и че не се установяват извършени от тях нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. По делото е безспорно установено, че "Лебозол България" ООД е учредено на 22.03.2010 г. и регистрирано в Търговския регистър на 09.04.2010 г., както и че един от управителите му - Р. В. Т., съответно служителите на дружеството Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г. са преустановили предходните си трудови правоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД в дати близки до тази на регистрацията на новосъздаденото търговско дружество. "Тимак Агро България" ЕАД осъществява от началото на 2005 г. стопанска дейност, свързана с разпространение и продажба на продукти за подхранване на растенията и облагородяване на почвата, в т. ч. твърди торове /гранулати/, течни биостимулатори и водноразтворими торове от началото на 2005 г., а "Лебозол България" ООД - такава по разпространение и продажба на органични разтвори на азотни торове, растителни подсилващи средства, листни торове и др. считано от м. април 2010 г. Осъществяваната от двете дружества стопанска дейност е обективна предпоставка за наличието на реални конкурентни отношения помежду им и достатъчно основание да бъдат третирани като конкуренти по смисъла на ЗЗК. Независимо от наличието на предпоставките за приложимост на глава VII ЗЗК, обоснован и правилен е направеният от административния орган извод, че не се установяват допуснати от "Лебозол България" ООД нарушения по смисъла на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. В хода на административното производство е установено, че не са налице случаи на привличане на клиенти на "Тимак Агро България" ЕАД, довели до прекратяване или нарушаване на договор с последното дружество или осуетяване сключването на нов такъв, в резултат от действия на "Лебозол България" ООД. Направеният от Комисията извод в посочения смисъл е в резултат подробен анализ на приложените по делото доказателства и кореспондира изцяло с данните от представените документи, обясненията и становищата на взелите участие в административното производство лица. Във връзка с оплакванията в жалбата до съда следва да се отбележи, че КЗК не счита разпоредбата на чл. 29 ЗЗК за принципно неприложима в процесния случай. Напротив - в оспорения акт изрично е отбелязано, че този текст има самостоятелно приложение и не е обвързан със задължителното наличие на обстоятелства по някой от следващите го законови норми. Но предвид установената фактическа обстановка правилно е прието, че липсват данни за осъществено нарушение и по смисъла на общата забрана за нелоялна конкуренция регламентирана от чл. 29 ЗЗК. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII ЗЗК /чл. 30 - чл. 37/. В случая, с оглед твърденията наведени с искането по чл. 38 ЗЗК, предявено от "Тимак Агро България" ЕАД, правилно Комисията е изследвала поведението на заинтересованите лица от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на нелоялно привличане на клиенти - чл. 36, ал. 1 ЗЗК и общата клауза на чл. 29 от същия закон. Чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. За да се обоснове отговорност на "Лебозол България" ООД по този текст следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички обективни елементи от визирания в тази хипотеза сложен фактически състав: неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с действително прекратени или нарушени сключени договори. Но по преписката липсват доказателства за увреждане на конкурентите, а липсата на съществен елемент от фактическия състав /прекратени или нарушени търговски отношения/ налага извод за неприложимостта на специалното правило на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Нарушение на специалния състав не може да изведено и предвид липсата на установена пряка и непосредствена причинноследствена връзка между поведение "Лебозол България" ООД, което да е в разрез с добросъвестната търговска практика и настъпили в резултат от него правни последици. Следва да се отбележи, че изследваното предлагане на стоки не попада в приложното поле на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и поради отсъствието на субективния елемент - конкретна антиконкурентна цел на деянието, изразяваща се в целенасочено нелоялно привличане на клиенти. По изложените съображения съдът приема за правилен осъщественият в решението на КЗК фактически и правен анализ, както и направеният краен извод за липсата на установено нарушение по приложимия специален състав от глава VII ЗЗК. Предвид установеното от фактическа страна правилно е прието, че пазарното поведение на "Лебозол България" ООД не е съставомерно и с оглед общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК. Поради това, като е установила, че заинтересованата страна "Лебозол България" ООД не е извършила нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, КЗК е постановила законосъобразно решение. В съответствие с предмета и целта на образуваното пред нея производство КЗК е взела под внимание цялостното поведение на Р. В. Т., Е. Д. Г., В. И. П. и Б. К. Г. /съответно управител и служители на "Лебозол България" ООД/ след прекратяване на трудовите им договори с дружеството - жалбоподател. При липсата на данни за извършени от тях действия за налагане на "Лебозол България" ООД като нов участник на съответния конкурентен пазар чрез съзнателно нарушаване и застрашаване интересите на конкурента "Тимак Агро България" ООД, правилно е констатирано, че в случая не се установяват и допуснати от тези физически лица нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Предвид горното съдът приема, че изводите на Комисията съответстват на събраните доказателства, направените въз основа на тях обосновани фактически констатации и приложимите материалноправни норми. Решението на КЗК е постановено и в съответствие с целите на специалния закон за осигуряване защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, доколкото разглежданото поведение правилно не е санкционирано при липсата на потенциална или реална възможност за увреждане на конкуренцията на съответния пазар. След като не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. т. 1 - 5 АПК, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода от спора и своевременно направените искания от процесуалните представители на "Лебозол България" ООД, Росен Трифонов и Емилиян Господинов за присъждане на направените по делото разноски, такива се дължат от жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК в размер на сумите, установени по представените по делото договори за правна защита и съдействие като изплатени адвокатски възнаграждения съответно от 5 163.40 лв., 300 лв. и 800 лв.

Cited provisions

5