Определение № 897 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4360/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], чрез синдика Д. П. Д., срещу определение № 88 от 18.05.2013 г., постановено по в. ч. т. д. № 172/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от синдика на [фирма] /н./ въззивна частна жалба срещу определение № 6 от 04.01.2013 г. по т. д. № 401/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е върната молбата на [фирма] /н./ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и е прекратено производството по делото, като е прекратено образуваното по частната жалба въззивно производство. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението за оставяне без разглеждане на въззивната частна жалба на [фирма] /н./ и за прекратяване на производството по нея, Великотърновски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване на определението на Русенски окръжен съд, с което е върната молбата на [фирма] /н./ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и е прекратено производството по т. д. № 401/2012 г. Въззивният съд е достигнал до извода за просрочие на жалбата, след като е констатирал, че обжалваното определение е връчено редовно на частния жалбоподател на 14.01.2013 г., откогато е започнал да тече едноседмичният срок за обжалване, а частната жалба е подадена по пощата на 12.04.2013 г. Определението е правилно. Съгласно чл.275, ал.1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на частната жалба. От приложеното към т. д. № 401/2012 г. на Русенски окръжен съд съобщение се установява, че определение № 6 от 04.01.2013 г. е връчено на [фирма] /н./ чрез синдика Д. П. Д. на 14.01.2013 г. Срокът по чл.275, ал.1 ГПК за подаване на частна жалба срещу определението е започнал да тече от датата на връчването – 14.01.2013 г., и е изтекъл на 21.01.2013 г. /присъствен ден – понеделник/. Частната жалба е подадена по пощата значително време след изтичане на срока - на 12.04.2013 г., поради което изводът на въззивния съд за недопустимост на жалбата и на образуваното по повод на нея въззивно производство е обоснован и законосъобразен. Частният жалбоподател е аргументирал неправилността на обжалваното определение с доводи, отнасящи се до задължението за плащане на държавна такса във връзка с предприетото пред Великотърновски апелативен съд въззивно обжалване. Предвид основанието, на което въззивната частна жалба е оставена без разглеждане - пропускане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК за подаването й, доводите относно таксата нямат значение за правилността на постановеното от въззивния съд определение и не следва да се обсъждат. По изложените съображения обжалваното определение по в. ч. т. д. № 150/2013 г. на Великотърновски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,