Определение № 960 от 01.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 530/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М. от гр. Бургас, подадена от пълномощника му адв. А. Т., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 57 от 15.10.2009г. по в.гр.д. № 132/2009г., с което е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд, № 95 от 29.04.2009г. по гр.д. № 586/2007г., с което е осъден К. М. да заплати на М. Т. У. сумата 12 811 лв., съставляваща необходими разходи за поправка на некачествено, в отклонение от поръчката построена къща в груб строеж. Ответницата по касация М. Т. У. от гр. Бургас не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правните последици от извършеното от ищцовата страна заплащане на възложеното строителство без никакви възражения, и по въпроса за правните последици на самото приемане, който според него е решен в противоречие със съдебна практика. Към молбата-изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване прилага решение № 1100/2003г. ВКС V г.о. с което е прието, че при договор за изработка работата се счита приета, ако поръчващият при приемането й не направи всички възражения за неправилно изпълнение; решение № 69/2004г. ВКС І г. о. ТК с което е прието, че при липса на данни поръчващият да е направил възражение при приемането на изпълнените СМР с акт обр. 19 работата се счита приета и поръчващият дължи уговореното възнаграждение; решение № 240/2007г. ВКС ТК с което е прието, че одобряването на работата от поръчващия обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 сл. ЗЗД.м В случая въпросът за правните последици от извършеното от поръчващия приемане на изработеното не е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Съдът е приел от фактическа страна, че не е установено от доказателствата по делото наличието на приемане на извършената работа от възложителя, не е била съставена и необходимата строителна документация за отбелязване на този факт /съобразно посоченото в договора за изработка, че приемането, предаването и окачествяването на извършената работа се извършва съгласно изискванията на ЗУТ и други нормативни актове/. При липса на доказателства по делото за приемане на обекта по уговорения начин, въззивният съд не е обсъждал правния въпрос за последиците от приемането на изработеното, поради което приложената съдебна практика не сочи на противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Въпросът за правните последици от извършеното от поръчващия плащане не е обусловил правните изводи на съда. Предвид уговорения от страните начин на приемане и извършеното плащане съобразно договора на цялата стойност на изработеното през време на строителството, този въпрос не е обсъждан. Освен това следва да се има предвид, че приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора /Р № 1661/1999г. ВКС, V го./, а в случая между страните е имало спор относно отделни строителни работи - по покрива, относно липсващия гараж. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд. Водим от горното съдът