Определение № 255 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 417/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на О. Н. за изменение на определението по делото в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на противната страна от 800 лв. на 500 лв. Б. Д. К. оспорва молбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становището на молителите, приема следното: С определение № 474 от 30.5.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 278 от 27.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 503 по описа за 2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 404 от 8.6.2021 г. по гр. д. № 63 по описа за 2021 г. на Русенския районен съд, V граждански състав, за отхвърляне на предявените от О. Н. Н. против Б. Д. К. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти на основание чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД във връзка с чл.579, ал.2 от ГПК, обективиран в нотариален акт № 22, том IV, рег. № 7191, дело № 547/2020 г. по описа на нотариуса Л. Ш., рег. № 624 на Нотариалната камара, вх. рег. № 11046 от 23.10.2020 г, акт № 26, том 30, дело № 6121 на Служба по вписвания-Русе и за предаване на основание чл.108 от ЗС владението на поземлени имоти с идентификатор 80460.88.9, 2., с идентификатор 80460.69.18 и с идентификатор 80460.181.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-891. От 30.03.2018 г. на ИД на АК. Касаторът О. Н. е бил осъден да заплати на Б. Д. К. 800 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство. При цена на иска от 7 767,99 лв. според данъчната оценка на имотите, посочена в удостоверението на стр.71 по описа на Русенския районен съд, минималното адвокатско възнаграждение е 718,40 лв., а за отговора на касационната жалба възлиза на 538,80 лв. Няма обаче основание адвокатското възнаграждение да бъде намалено до този размер. В изложението си към касационната жалба молителят е поискал да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно правомощията на нотариуса да прецени дали страна по сделка с недвижим имот може да положи заместващ подписа отпечатък от палеца, когато движението на двигателната способност на ръката не е пълно. Това е наложило пълномощникът на ответника да изложи в отговора на касационната жалба съображения защо според него въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която той е издирил и цитирал. Следователно касационното производство е било с правна сложност, която не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за изменение на определението по делото в частта за разноските посредством намаляване на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника е неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,