Решение № 4928 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 18/2020 г.

Решение № 4928 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 18/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стефанов, чрез адвокат Чобанова срещу решение № 6195/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 11133/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания, незаконосъобразността на оспорената заповед и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Ответникът – старши полицай при 05 РУ на СДВР оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, чрез процесуален представител. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6195/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 11133/2018 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на Н. Стефанов против Заповед рег. № 229 зз/2788 от 29.09.2018 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от старши полицай при 05 РУ на СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка чл. 343 в от Наказателния кодекс /НК/. Заповедта е издадена в 05. 50 часа на 29.09.2018 г., а Стефанов е освободен в 20. 00 часа на 29.09.2018 г. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и докладни записки от полицейските органи Й. Йорданов и Г. Гергов, както и протоколи от разпитите им в качество на свидетели, проведени от разследващ полицай. При извършена справка е установено, че жалбоподателят е неправоспособен, автомобилът не е представен за периодичен технически преглед и за него няма сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилиста. По делото е представена справка за съдимост на жалбоподателя, видно от която в периода 2007 г. – 2014 г., същият е осъждан за престъпление по чл. 343 в от НК с пет влезли в сила присъди. Първоинстанционният съд е провел и обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал до обоснован извод, че към момента на задържането на Стефанов полицейският орган е имал данни за извършено от него престъпление. В оспорената заповед е формулирана правната квалификация на престъплението, а с оглед обстоятелствата, при които е издадена е несъмнено, че Стефанов е разбирал причините за задържането си. За данните, които са послужили за издаване на оспорената пред АССГ заповед е образувано и досъдебно наказателно производство за установяването им при спазване на правилата на НПК. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АССГ. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни, че е извършено от Стефанов. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи относно възможността тези процесуални действия да бъдат извършени и без задържане на лицето. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че заповедта не съдържа мотиви, от които се установяват действителните фактически и правни основания за издаването им. Независимо, че в заповедта не е налице препращане към друг съпътстващ документ, по делото са представени докладни записки, изготвени от полицейски органи Й. Йорданов и Г. Гергов, както и протоколи от разпита им на свидетели, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата при които е извършено задържането. Тези писмени доказателства, част от които изхождат от полицейският орган, издал заповедта за задържане, следва да се възприемат като мотиви на заповедта и фактическо основание за нейното издаване. В конкретния случай задържането е извършено при наличие данни за извършено престъпление, за това че е управлявал лек автомобил без да притежава СУМПС – деяние за което е неколкократно наказван с влезли в сила присъди. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при издаване на оспорената заповед, което не е констатирано от АССГ. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна на Стуфанов, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му. От представените по делото справки за съдимост на лицето е видно, че жалбоподателят е осъждан за същото престъпление по чл. 343 в от НК в периода 2007 г- 2014 г. с пет влезли в сила присъди. Предвид горното, съдът приема, че в качеството му на задържано лице на същото е било ясно по несъмнен начин за причините за ограничаване на свободата му. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Стефанов е необосновано и е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.