Определение № 162 от 05.06.2017 г. на ВКС по д. № 2095/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на К. Б. за отмяна на влязлото в сила определение на Градски съд София по гр.д. №8875/09 г. от 10.02.14 г. С определението, чиято отмяна се иска, е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца, производството по исковете на К. Б. срещу КЧСИ, ЧСИ С. Я., [фирма], В. А. и Д. П., за обезщетяване на вреди. Ответниците по молбата ЧСИ Ст. Я. и [фирма] я оспорват като недопустима и неоснователна. Молбата за отмяна е недопустима и следва да остане без разглеждане. Определението, срещу което е насочена, макар да е преграждащо за производството, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. От преграждащите производството определения на отмяна подлежи само определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. В случаите като процесния, с влизането в сила на определението за прекратяване на производството, не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. При прекратителните определения последният отново може да заяви с иск същото спорно право. Повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. С провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено определението за прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.