Определение № 234 от 25.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. М. С. М. е подала частна жалба срещу определение № 588 от 31.06.2008 г., постановено по гр.д. № 606 от 2008 г. на Софийски градски съд, VІ Търговско отделение, с което е оставено в сила определение от 7.12.2007 г. по гр.д. № 11875/2007 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по исковете по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ. В жалбата се прави оплакване, че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се във включването в доказателствения материал на документ, който е оспорен и върху който неправилно е изграден извода за недопустимост на иска. Жалбоподателката е депозирала изложение, в което подържа, че е допустимо касационно обжалване на определението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос за проверка на оспорените доказателства и по въпроса за преценка допустимостта на иска само въз основа на представен документ. Ответника “О. с. по земеделие и гори” не е взела становище. Ответниците ищци А. Ц. Н. и Е. И. М. също не са взели становище. С. о., конституирана като контролираща страна не е взела становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира обаче, че жалбата не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В касираното определение въззивният съд е отговорил и на двата поставени въпроса и изложените мотиви се споделят от настоящия състав на Върховния касационен съд. Текста на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ установява изчерпателно предпоставките за предявяването на иск за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както и преклузивен срок за неговото предявяване. По приложението на тази разпоредба не са налице различни становища и формираната съдебна практика е последователна. Разсъжденията изразени във въззивното определение я следват. Посочено е, че се касае до положителен установителен иск по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ, допустимостта на които се обуславя от наличието на правен интерес. Правният интерес се установява с представено удостоверение от О. служба”З”, в което се посочва, че изброените за възстановяване земи с подаване на исковата молба не са били заявени по реда на ЗПСЗЗ по общия ред. В конкретния случай е представен документ удостоверяващ, че те са били поискани по общия исков ред, което изключва възможността да се претендрита повторно пред съда по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ. Именно жалбоподателката М. М. с молба от 3.12.2007 г. представя въпросното удостоверение, което изброява земеделските земи, които са били заявени от наследниците на Г. Я. С. по преписка вх. № 2* от 25.07.1999 година. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК оспорването може да се извърши от заинтересованата страна, т.е. страната на която официалния документ се противопоставя. Във въззивната жалба М. твърди, че описаните от п.5 до п.14 имоти не са били заявени в срока по ЗПСЗЗ, което се опровергава от представеният от нея самата официален документ. Правилно районният съд е прекратил производството защото категорично се приема, че признаване на правото на възстановяване на собствеността по съдебен ред може да се иска само ако имотът не е заявен за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Именно това обстоятелство обуславя правният интерес от предяването на иска, а такъв в случая не се доказва.становяването на тези предпоставки и на преклузивен срок за предявяването на претенцията съответствуват на постоянната практика на ВКС и не се налага нейната промяна. По смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване само когато е налице произнасяне по материалноправен или процесуално правен въпрос, който касае приложението на нова правна норма или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, респ. по приложението на която не е налице съдебна практика, както и ако на разглеждане се поставя въпрос, обуславящ основание за промяна в константната практика или необходимост от тълкуване. Въпросът за допустимостта на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е от такова естество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,