Решение № 16060 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2012 г.

Решение № 16060 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Георги Константинов Кацаров от град Перник, чрез пълномощника си адв. Славова против решение № 134/9.10.2012 г. на Административен съд град Перник, постановено по административно дело № 230/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Кацаров срещу заповед № ЧР-212/11.06.2012 г. на областния управител на област Перник, за прекратяване на служебното правоотношение с касационния жалбоподател на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за нищожност и неправилност на решението на АС - Перник, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на област Перник, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в което се поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Перник е отхвърлил жалбата на Георги Константинов Кацаров по съображения, че административният акт е законосъобразен, като са изпълнени всички законови изисквания за неговата редовност. За да постанови своето решение АС е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № ЧР-170/23.06.2011 г. на областния управител на област Перник, жалбоподателят е бил назначен на държавна служба, на длъжността "младши юрисконсулт" в дирекция "Административноправно обслужване, финанси и управление на собствеността" /АПОФУС/ в Областна администрация град Перник, с ранг V младши, считано от 27.06.2011 г., на основание чл. 9, чл. 10б, ал. 5 във връзка с чл. 12 от ЗДСл. С оспорената заповед служебното правоотношение на Кацаров е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване от длъжността "младши юрисконсулт" в Дирекция "АПОФУС", в областна администрация град Перник. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № ЧР-212/11.06.2012 г. е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗДСл и е приел, че срокът за изпитване на жалбоподателката е започнал да тече от датата на встъпването му на държавна служба и не е бил изтекъл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което са били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - жалбоподателят е назначен за пръв път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното му правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. При така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № ЧР-170/23.06.2011 г. на областния управител на област Перник, на основание чл. 12 от ЗДСл, считано от 27.06.2011 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателят е встъпил на държавна служба за пръв път на 27.06.2011 г. по силата на заповед на органа по назначаването, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 11.06.2012 г., като за този период общата продължителност на служебното му равоотношение е 11 месеца и 14 дни. С оглед на това, изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното назначаване не е изтекъл и работодателят е в правото си да прекрати едностранно и без предизвестие служебното му правоотношение. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. В съдебно заседание на 23.09.2013 г. пълномощникът на касатора е направил искане, което е мотивирал с допълнителна молба, за спиране на производството по делото на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ за тълкуване по приложимостта на чл. 20, чл. 27, чл. 30, чл. 41, ал. 2 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Доводите за това искане са мотивирани с обстоятелството, че преследваната с чл. 12 от ЗДСл цел да се освободи без правно основание добре работещ, квалифициран и съвестен държавен служител е неправомерна и не може да бъде преследвана с нито един законосъобразен административен акт. Действащото българско право не съдържа отговор как да бъде реализирана защитата на правата на държавните служители, назначени за пръв път на държавна служба. Настоящият състав счита, че искането за преюдициално запитване до СЕС е неоснователно по следните съображения: Чл. 628 от ГПК /в сила от 24.07.2007 г. - ДВ, бр. 59 от 2007 г./ предвижда, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, "съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение". Като касационна инстанция настоящият тричленен състав е длъжен да се произнесе по искането за преюдициално запитване и да отговори на въпроса, дали са налице изискванията на цитираната норма за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Разпоредбата задължава съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият състав, да отправи запитване за тълкуване, с две изключения: 1. когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или 2. когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. По казуса не е налице спор по прилагането на чл. 12 от ЗДСл, която норма се прилага към така наречените "вътрешнонационални ситуации", при които всички елементи от казуса се ограничават само в рамките на една държава-членка. Предмет на съдебен контрол по настоящето дело е законосъобразността на законов текст, с който се регулират изцяло вътрешнонационални обществени отношения, свързани с прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители и нормата засяга тези обществени отношения само на територията на РБългария. Следователно се касае за нормативен акт, чието приложно поле е ограничено само в рамките на една държава - членка - РБългария. Настоящият състав намира, че разпоредбите на чл. 12 от ЗДСл се отнасят изцяло до лица, чиито отношения се развиват на територията на РБългария и поради това не намира приложение правото на Европейския съюз. Втората отрицателна предпоставка по чл. 628, ал. 3 от ГПК е, когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Нормата на чл. 12 от ЗДСл е ясна и не буди съмнение при тълкуването й. Аналогична е разпоредбата на чл. 70 от Кодекса на труда /също касаеща упражняването на правото на труд/, по силата на която е допустимо сключването на трудов договор със срок за изпитване до 6 месеца, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Следва да се направи извод, че в българското законодателство е дадена възможност да бъде сключван договор със срок за изпитване, като страната в чиято полза е уговорен този срок, може да прекрати договора без предизвестие. Предвид на изложените мотиви, касационната инстанция счита, че не са налице изискванията на чл. 628, ал. 3 от ГПК за преюдициално запитване по СЕС. С оглед възможността всяка държава - членка да определи своята нормативна уредба, РБългария е дала правна уредба на посочените обществени отношения на ниво закон. Цитираните от пълномощника на касатора разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз също не са нарушени. Спазено е изискването на чл. 15 от Хартата за право на професия и право на труд на всеки гражданин на Европейския съюз, на чл. 27 - правото на гарантиране и информиране на работниците и служителите в предвидените от правото на Съюза и от националните практики и законодателства случаи и условия; гарантирано е правото на защита при неоснователно уволнение по чл. 30 от Хартата и по чл. 47 от същата, като на касатора е осигурено разглеждане на делото в две съдебни инстанции от независими и безпристрастен съд. Същият се е ползвал и от правна защита, чрез нает от него адвокат. Следователно е даден реален достъп до правосъдие на касационния жалбоподател. Предвид на изложеното, решението на АС е валидно и правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата съдебна инстанция.