Определение № 249 от 09.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2010 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 т.2 ГПК във вр. с чл.185 ГПК/отм./ във вр с чл. 182 б.”г” ГПК / отм./. И. Д. Ж. и Д. Ж. Ж., чрез адв. Нобжалват и искат да се отмени протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.11.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 1930/2009 година на Софийския градски съд, с което на основание чл. 182 б.”г” ГПК/ отм./ е спряно въззивното производство до приключване на гр.д.Nо 25 377/2009 година на СРС-76 с., образувано по иска за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 31.10.2001 година на А. Ч. в полза на С. о. .Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като посоченото исково производство няма преюдициален характер на висящия спор по основния ревансикационен иск. В срока по чл. 276 ГПК не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата по чл.182 б.”г” ГПК/ отм./, изисква между предмета на спора по исковото производство, чието спиране е поискано / и съответно е допуснато от съда / и предмета на спора по делото, което се твърди че има преюдициален характер, да съществува обективна връзка на обусловеност. Исковото производство, инициирано от А. Ч. срещу Д. Ж. Ж. и И. Д. Ж. е по чл. 108 ЗС, съединен с установителни искове за прогласяване недействителността на извършени разпоредителни сделки. По делото е допуснато обективно съединяване и с иска на А. у. в Б., в качеството му на главно стъпило лице, а след смъртта на А. Ч. и в качеството му на наследник. Висящото исково производство, прието от съда като основание за спиране по см. на чл. 182 б.”г” ГПК / отм./ касае заявен от Американския у. в Б. срещу С. о. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, оставено от А. Ч. в полза на С. о., касаеща процесните недвижими имоти в с. Б..”Т”. Приемайки, че спорът за действителността на завещателните разпореждания по чл. 16 ал.2 ЗН/ завет/, направени от наследодателя А, има връзка на преюдициалност със заявените вещни права от страна на главно встъпилото по чл. 181 ГПК /отм./ лице, сляло се след смъртта на А. Ч. и с качеството и на главна страна по основния иск за собственост, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 278 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия