Определение № 93 от 07.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 416/2010 г.

С разпореждане от 08.06.2010 г. на председателя на Районен съд – гр. П. поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по н.о.х.д. № 238/10 г. е изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Съдиите от Пловдивски районен съд са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като подсъдимия В е служител от същия съд. Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. П., какъвто е Районен съд – гр. П.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение