Определение № 91 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 888/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Деко Бетз“ ЕООД, [населено място] против решение №260091 от 29.12.2020г. по гр.д.395/2020г. на Шуменски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба –„Крис НП“ ООД, [населено място] пазар, чрез пълномощника си – адв. И.Т. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. Г. е заявил противоречие „със задължителна практика на ВКС“, като подробно е интерпретирал дадените с ТРОСГТК № 1 /13г. указания относно правомощията на въззивната инстанция. Посочил е кратко, че това били оплаквания относно разпределението на доказателствената тежест като първостепенния съд не бил указал на страната, че липсвали доказателства за произхода на горивото, респективно неговата собственост. Посочено е още, че е налице и противоречие с казуална практика на ВКС – изброени две решения на същия съд, като така са обобщени лаконични мотиви, че в производството по иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД ако предаването на паричната сума е установено- налице е писмен документ за предаване на тази сума, но липсвали останалите елементи на договора нямало забрана за установяването им със свидетелски показания. Направени са кратки оплаквания за неправилност на извода на съда за неустановеност на вида на договора между страните. Страната е поддържала, че така изложеното освен противоречие с практика на ВКС водело и до очевидна неправилност на решението. Направени са кратки оплаквания за несъгласие с изводите на съда. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то касаторът следва да изложи доводи относно наличие на общ и допълнителен критерий. Или, същият следва да формулира правен въпрос, който да твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респ.ВС. Този въпрос следва да бъде поставен от страната, да бъде свързан с предмета на спор и да е изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения обжалван от страната правен резултат. Липсата на такъв въпрос е достатъчна за да се приеме, че поддържаното основание не е налице- арг. т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос т.е. в изложението по чл.280, ал.1 т.1 ГПК не е установено общо основание, което е достатъчно, за да се приеме, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Извън това следва да се посочи, че не е налице и соченото противоречие с ТР № 1 /13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като докладът на първостепенния съд е точен и пълен като на ищеца, съобразно процесуалната му позиция е възложено да докаже твърденията си, че е налице сключен договор между страните за посочения период, падежът на задължението и стойността на горивото. Възражения по доклада не е имало нито пред първостепенния, нито пред въззивния съд, поради което и оплакването, че е допуснато нарушение по чл.140 ГПК от първостепенния съд не може да обоснове наличие на допълнително основание дори и да е бил формулиран правен въпрос. Ирелевантни са и двете сочени решения на ВКС, които разглеждат различна от твърдяната в производството от страната хипотеза. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на общи оплаквания за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжа лване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение