Определение № 439 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Г., чрез пълномощника му адвокат Д. С., против определение № 176 от 7.06.2011 г., постановено по гр.д. № 584 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 32 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2010 г. на Окръжен съд [населено място]. Ответниците по частната жалба Я. С. Ф. и В. Д. Ф. не са изразили становище в настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е констатирал, че предмет на касираното решение е установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с данъчна оценка съгласно удостоверение № 14585 от 12.11.2008 г. в размер на 1823.30 лв., т.е. цената на иска, определена в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е по-ниска от определения в чл.280, ал.2 ГПК размер от 5000 лв. В частната жалба се поддържа, че действителната стойност на имота е много над 5000 лв., което е видно от представената по делото тарифа на общината за цената на правото на строеж, поради което е наложителен касационен контрол. Тезата е неоснователна. Според чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска под 5000 лв. Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска. В случая в срока по чл.70 ГПК е удостоверена, чрез представяне на данъчна оценка, цена на иска за процесния урегулиран поземлен имот в размер на 1823.30 лв. и именно въз основа на нея следва да се прецени дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК. В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение