Решение № 7278 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2014 г.

Решение № 7278 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 5734 от 24.09.2014 г. на Административен съд-София град /АССГ/ по административно дело № 8358 по описа за 2013 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-21 от 20.05.2013 г. на орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с решение № СО-РД-22-01-6/19.07.2013 г. на кмета на Столична община, за начислени лихви по чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ върху установения данък върху недвижим имот /ДНИ/ за 2011 г. в размера му над 98 052,27 лв. до 130 538,43 лв за периода до 20.05.2013 г. Касаторът претендира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, състоящи се в неправилно приложение на закона от съда в обжалваната част на съдебния акт. Приема, че съдът неправилно е отменил ревизионния акт в частта, касаеща лихвата за забава над посочения размер, като се е позовал на изпратено съобщение с погрешно съдържание относно дължимия размер данък недвижими имоти /ДНИ/ и е направил извод, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази част и постановяване на ново, с което жалбата на "Родина Турист" АД срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-21 от 20.05.2013 г. на орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община се отхвърли и в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът, "Родина Турист" АД чрез адв. Матев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Приема за правилен извода на съда, че не може с ревизионен акт да се установят задължения за лихви за забава, които се начисляват върху размер на главница, установен едва с този акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на "Родина Турист" АД Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-21 от 20.05.2013 г. на орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с решение № СО-РД-22-01-6/19.07.2013 г. на кмета на Столична община, в частта за начислени лихви по чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ върху установения данък върху недвижим имот /ДНИ/ за 2011 г. в размера му над 98 052,27 лв. до 130 538,43 лв за периода до 20.05.2013 г., като е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Предмет на съдебен контрол пред Върховен административен съд е съдебното решение на АССГ само в отменителната му част. /За пълнота Върховният съд посочва, че в решението на АССГ липсва диспозитив по въпроса за лихвата върху данъка в размера му до 98 052, 27 лв./ При извършена проверка по наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон от съда в оспорената част на съдебния акт, както и при служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на правилното приложение на материалния закон в обжалваната част: Страните нямат спор по фактите: "Родина Турист" АД е собственик на нежилищен имот - земя и сгради, деклариран с данъчна декларация от 31.03.2000 г. по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси , като допълнително през 2003 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., и 2011 г. са подавани коригиращи данъчни декларации за промяна на отчетната стойност на имота. Спорният период е за 2011 г., като през същата от Столична община на дружеството е изпратено съобщение /неприложено по делото, но за съдържанието на същото не се спори/ за дължим данък върху имота в размер на 98 052,27 лв. Данъкът за тази година върху процесния имот не е заплатен от "Родина Турист" АД в размера по съобщението до датата на издаване на обжалвания ревизионен акт. Въз основа на законосъобразно проведена данъчна ревизия е издаден Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-21 от 20.05.2013 г. на орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, като със същия за 2011 г. е определен данък недвижим имот в размер на 130 538,43 лв., както и лихва върху сумата към 22.04.2013 г. в размер на 21 842,00 лв. Ревизионният акт е оспорен по административен ред и жалбата е отхвърлена като неоснователна с решение № СО-РД-22-01-6 от 19.07.2013 г. на кмета на Столична община. За да отмени ревизионния акт в частта за начислени лихви по чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ върху установения данък върху недвижим имот за 2011 г. в размера му над 98 052,27 лв. до 130 538,43 лв. за периода до 20.05.2013 г., АССГ е приел, че длъжникът не е изпаднал в забава за размера на данъка над 98 052,27 лв. до 130 538,43 лв. предвид изпратеното до него съобщение за размера на данъка за 2011 г. - 98 052,27 лв. Мотивирал е, че дори и съобщението да е сгрешено като размер на дължимия данък за 2011 г., администрацията не може да черпи права от неправомерното си поведение. По аргумент на чл. 16, ал. 3 ДОПК /сгрешено изписан - чл. 17, ал. 3 ДОПК/ е приел, че фирмата е действала съобразно писмени указания на орган, които са незаконосъобразни, поради което и същата не дължи лихви вследствие на тези действия. Касационната инстанция не споделя тези изводи на АССГ от правна страна: Задължението за данък върху недвижимите имоти се определя в годишен размер и е дължимо в сроковете, регламентирани в чл. 28 ЗМДТ. Съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за заплащане на лихви, тъй като срокът за плащане на задължението е ясно определен в закона /за всяка от вноските/ и не е обвързан с връчването на съобщение. В чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текста на чл. 175, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането й по чл. 28 ЗМДТ/, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. АССГ с решението си е приел, че за 2011 г. дружество дължи данък върху недвижимия имот в размер на 130 538,43 лв., така както е определен с ревизионния акт. Приел е, че данъчното задължение като вид и размер следва от нормативния акт и грешно изпратеното съобщение за размера на данъка не се отразява върху правомощията на органа да определи размера чрез ревизия. Спорът между страните е дали при грешно съобщение по чл. 23 ЗМДТ и ревизионен акт, с който се установява данъка за процесния период в по-висок размер, за разликата между размера на данъка по съобщението и изчисления с ревизионен акт, данъчно задълженото лице дължи лихва за забава. Тоест, спорът в случая е за приложението на чл. 17, ал. 3 ДОПК /неправилно съдът се позовава на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ДОПК/. Съгласно текста на тази правна норма, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. От данните по делото по безспорен начин се установява, че "Родина Турист" АД до датата на издаване на обжалвания ревизионен акт не е заплатило дължимия данък недвижим имот за 2011 г. в размер съобразно съобщението по чл. 23 ЗМДТ. Точният прочит на този текст води до извода, че лихви не се дължат за действия на задължени лица по указания на орган по приходите, ако впоследствие се установи незаконосъобразност на указанията. Чл. 17, ал. 3 ДОПК дори и да изключва дължимостта на лихвите, това е само при нормативните изисквания на този текст. На първо място следва да се установи писмено указание на орган по приходите. Съобщението по чл. 23 ЗМДТ няма характер на писмен акт на орган по приходите. Съгласно последната норма, данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Служителят на общинската администрация по смисъла на чл. 23 ЗМДТ не е орган по приходите по смисъла на чл. 17 ДОПК, поради което и изпратеното от него съобщение по този текст няма характер на писмено указание на орган по приходите. Дори и да се приеме, че съобщението по чл. 23 ЗМДТ има характер на писмено указание по смисъла на чл. 17, ал. 3 ДОПК /в каквато насока не е становището на настоящия съдебен състав/, то начислените лихви върху данъка не са вследствие незаконосъобразността на това съобщение. Начислените лихви са поради неплащане на данъка в срок, като срокът за изпълнение е нормативно определен. В случая размерът на данъка е установен с ревизионен акт и лихвите върху размера, като акцесорно вземане, се установяват със същия акт. Неплащането на едно публично задължение в установения от закона срок води до забава, в която изпада лицето. Тъй като лихвата върху публично вземане сама по себе си има характер на публично вземане /чл. 162, ал. 1, т. 9 ДОПК/, лихвите за забава като публично вземане с акцесорен характер, се установяват по реда предвиден за главните задължения, а именно с ревизионен акт по чл. 108, ал. 1 ДОПК. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение в обжалваната част. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Родина Турист" АД срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-21 от 20.05.2013 г. на орган в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община за начислени лихви по чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ върху установения данък върху недвижим имот /ДНИ/ за 2011 г. в размера му над 98 052,27 лв. до 130 538,43 лв за периода до 20.05.2013 г. Предвид изхода на спора, решението на АССГ следва да се отмени и в частта, в която за разноски по делото е осъден кмета на Столична община. По направеното искане на кмета на Столична община за присъждане на разноски, съдът приема, че на същия се дължат разноски в размер на 1200 лв., изчислени по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.