Определение № 327 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Г. против решение от 25.02.2010г. по гр.д.№ 8770/2009г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 30.01.2009г. по гр.д.№ 23832/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае по отношение на С. община, че ищецът е собственик на основание давносно владение на поземлен имот 667, за който заедно с имот 668 е отреден УПИ ХV-667,668, находящ се в[населено място], ж.к.”М. предградие” [улица], целия с площ 444 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗОС и чл. 70 от ЗС предвид приетото, че имота е бил стар общински имот и поради това сега е общинска собственост и за необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: станал ли е общинска собственост процесния имот с факта да актуването му за държавен като стар общински имот през 1966г. По този въпрос се твърди противоречие на възивното решение с влезли в сила решения от 20.10.2006г. по гр.д.№ 4558/2005г., Р от 18.05.2005г. по гр.д.№ 4691/2004г. и Р 30.11.2009г. по гр.д.№ 12565/2007г. и трите на Софийски РС за съседни имоти на процесния, постановени при аналогична фактическа обстановка. Ответникът по касация С. Община не взема становище.. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С предварителен договор от 10.07.1953г. ищецът е купил нива с 400 кв.м. в “М. предградие”[населено място], в която си е построил жилищна сграда. С н.а. № 48,т.ІІІ /1979г. е признат за собственик само на сградата в имота. Според СТЕ, този имот е идентичен с имот 667 за който заедно с имот 668 е отреден УПИ ХV-667,668, находящ се в[населено място], ж.к.”М. предградие” [улица]. Този имот е част от терен с площ 7 875, актуван с А. № 792/1966г. като стар общински имот, а след това и за общински с А. № 30504.03.1997г. на основание чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 44/1997г., според която “недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен” са общинска собственост. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че констатациите в акта за държавна собственост и в акта за общинска собственост относно придобивното основание и правото на собственост на общината, които имат обвързваща съда доказателствена сила не са опровергани от ищеца. Прието е, че ищецът не е могъл да придобие по давност имота предвид установената нормативно пречка за придобиване на правото на собственост върху имоти частна общинска собственост с нормата на чл. 86 от ЗС в последствие със Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г, съгласно пар.1 от който (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006, бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. Поставеният въпрос станал ли е общинска собственост процесния имот с факта да актуването му за държавен като стар общински имот през 1966г, т.е. реализирано ли е основанието за това, предвидено в чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция, е обосновал решаващите изводи на въззивния съд. Видно от представените три влезли в сила решения за съседни имоти: решения от 20.10.2006г. по гр.д.№ 4558/2005г., Р от 18.05.2005г. по гр.д.№ 4691/2004г. и Р 30.11.2009г. по гр.д.№ 12565/2007г. и трите на Софийски РС, по него е формирана противоречива съдебна практика. Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по този въпрос следва да се допусне касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение