Определение № 116 от 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 114/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК. Образувано е частна касационна жалба на О. българска банка АД гр. С., подадена против определение № 1234/12.11.2008 год. по гр. д. № 3616/2008 год. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу разпореждането от 05.08.2008 год. по гр. д. № 21776/2008 год. на Софийския районен съд, 27 състав, с което се отхвърля заявлението от 01.08.2008 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. В частната касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, като към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационната жалба е процесуално недопустима, поради следното: В процесния случай искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Н. Д. е било за сума в общ размер 548,93 лв., от която 499,24 лв. – главница, 47,06 лв. - договорна лихва и 2,63 лв. наказателна лихва, дължима по договор за издаване на кредитна карта. Със заявлението е искано и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като не е посочено върху коя точно сума се иска присъждане на законна лихва. СРС издава заповед за изпълнение на парично вземане за сумите 499,24 лв. – главница, 47,06 лв. - договорна лихва и 2,63 лв. наказателна лихва и издава изпълнителен лист, като с разпореждане от 05.08.2008 год. отхвърля заявлението от 01.08.2008 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Съгласно чл. 274, ал. ІV от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В процесния случай обжалваемият интерес е “за законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането”, като обжалваемият интерес е невъзможно да се посочи по размер. Независимо от това, ВКС ІІ т. о. приема, че доколкото законната лихва като акцесорно вземане се свързва с начисляването й върху суми които са под 1000 лева, и след като определенията постановени за такива суми са необжалваеми пред ВКС съгласно чл. 274 ал. ІV ГПК, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното частната касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,