Определение № 261 от 23.03.2011 г. на ВКС по д. № 499/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. М. С. е подал касационна жалба срещу решение от 17.11.2009 г. по гр.д. № 3668 от 2003 г. на С. градски съд, Въззивно отделение, 2”г” състав, с което е оставено в сила решение от 11.11.2002 г. по гр.д. № 3796 от 2002 г. на Софийския районен съд, 47 състав и е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост, предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В касационната жалба е инкорпорирано изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса реституцията на земеделската земя при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ поставена ли е в зависимост от обстоятелството имота да съществува в стари граници и да не е придобит от трети лица. Посочва се, че решението е произнесено в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 7.10.1997 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за възстановяване на собствеността на земеделските земи, намиращи се в урбанизираната територия на населеното място. Допълнителен аргумент на касатора е липсата на съответствие между мотивите, изложени в съобразителната част на съд. акт с решение № 13 от 14.11.2000 г. на КС по конст.дело № 11/2000 г. Поставен е и процесуален въпрос за произнасяне на решението по неразяснено дело, без мотиви и при неправилно обсъждане на доказателствения материал. Ответника С. община не е представила отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на И. М. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените материален и процесуален въпрос, тъй като не са налице хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С. градски съд, споделяйки изводите на първостепенният СРС, 47 състав е отхвърлил предявеният от И. М. С. срещу С. община положителен установителен иск за собственост на земеделско място- нива с площ от 1 173 кв.м., І-ва категория в строителните граници на[населено място], м. К., представляваща им. пл. № 2029, заснет през 1996 г. к.л. 549, м. “Ю. градска територия ІІІ ч.”, който е идентичен с част от им. пл. № 1753, к.л. 5, к. пл. от 1939 г., който с плана от 1973 г. е отреден за О. и попада в парцел № ІІ, кв.19, м. “Д.”. Въззивният съд се е съобразил с обстоятелството, че в полза на ищеца- касатор е постановено решение № 1721 от 1995 г. от ПК ”С.” за възстановяване на собствеността в реални граници. Приел е, че И. М. С. е внесъл този свой наследствен имот в ТКЗС през 1958 г. Изрично е подчертал, че изслушвайки многобройните технически експертизи е търсил установяването на неотчуждени през 1969 г. части от имота на С., върху която да бъде признато право на собственост по наследство и земеделска реституция. Посочил е, че за неотчуждената част от 300 кв.м. не е предявен иск. Претенцията касае само площ от 1 173 кв.м. заснета като им. пл. № 2029, която е идентична с част от им. пл. № 1753 по плана от 1939 г., която е била получена по замяна от ЗТПС от С. П. и впоследствие отчуждена по ЗПИНМ. Въобще не е поставен въпроса, че възстановяването на имота се обуславя от неговото наличие в стари граници. Освен това решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС по обсъждане на доказателственият материал и към него са изложени мотиви. Постановеното решение е в съответствие с трайната съдебна практика, формирана по възстановяване на земеделската земя по реда на ЗСПЗЗ,която не се налага да бъде променяна поради което не е налице хипотезите на чл.280, ал. 1,т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,