Определение № 275 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 390/2014 г.

Производството е образувано е по касационна частна жалба на Д. И. М. от [населено място] срещу определение №21126/11.11.2013 год., постановено по ч.гр.д. № 3924/2013 год., на СГС, ТО, с което е потвърдено определение 23.01.2013 год. на СРС, І ГО,38 състав по гр.д. №35819/2012 год., с което е прекратено производството по делото в частта, в която се обжалват извършените от ЧСИ Н. М. действия. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Излагат се съображения, че в дадения от съда срок са отстранени нередовностите на исковата молба по чл. 441 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД. Изтъква се, че действията на ЧСИ Н. М. след 16.05.2011 год. във връзка с насрочване на нови публични продани на имот, собственост на частната жалбоподателка, са незаконосъобразни. Иска се отмяна на обжалваното определение. К. частен жалбоподател представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 273,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от това съгласно чл. 274,ал.3 ГПК, за да бъде разгледана по същество касационната частна жалба следва да се изпълнени комулативно допълнителните условия на чл. 280 ГПК, а именно: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези условия не са изпълнени. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, която в частта, касаеща законосъобразността на посочените действия на ЧСИ, е възприета от съда като жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Съдът е посочил, че жалбата следва да се изпрати на ЧСИ за изпълнение процедурата по чл. 436 ГПК, но е прекратил производството по делото в тази част без да разпореди изпращането на исковата молба в частта, имаща характер на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, на ЧСИ за нейното администриране.Въззивният съд е приел, че в тази част исковата молба има характер на иск за установяване на факти и доколкото такъв установителен иск може да се предяви само в изрично предвидените от закона случаи – чл. 127,ал.4 ГПК, какъвто настоящият не съставлява, е приел, че производството следва да се прекрати като недопустимо. По тези съображения, различни от съображенията на първоинстанционният съд, е потвърдил постановеното от него прекратителното определение. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване / наименовано като „отговор”/ касаторът – частен жалбоподател развива доводи за неправилност на въззивното определение. Сочи, че въззивният съд не е взел предвид наведените от него правно - относими факти и обстоятелства и не е обсъдил по същество предявените претенции срещу действията на ЧСИ Н. М.. Изтъква, че съдът не е взел предвид отговора му на разпореждането на СРС І ГО ,38 състав, с който отстранява недостатъците на исковата молба.Счита, че е налице основанието по чл. 280,т.3 ГПК. Изложеното сочи, че касаторът - частен жалбоподател нито е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, нито е обосновал посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Следва да се има предвид, че съдът е прекратил производството касаещо законосъобразността на действията на ЧСИ. Не е прекратено производството по предявения иск с пр. осн. чл. 441 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД, по който производството по гр.д. № 35819/2012 год. на СРС, 38 състав е висящо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,