Определение № 189 от 02.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на П. И. П., инкорпорирана в негова касационна жалба вх. № 2263/08.03.3017 г., за спиране изпълнението на въззивно решение № 174 от 18.01.2017 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 479/2016 г., с което, след като частично е отменено решение № 370 от 12.08.2016 г. на Бургаския окръжен по гр. №1772/2015 г., молителят е осъден по предявения иск за неустойка за забавено изпълнение по договор, да заплати на всеки един от ищците сумата от 37500 лв. С разпореждане от 17.05.2017 г. на съдията - докладчик по ч.г.р.д. № 1113/ 2017 г. по описа на ВКС, III – то г.о., в условията на обвързана компетентност, е указано на молителя в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметката на ВКС за обезпечения сумата от 75000 лв. и да представи пред съда вносния за това документ. Разпореждането с указанията е съобщено лично на молителя на 03.04.2017 г. В определения за изпълнението им срок, изтичащ на 10.04.2017г., а и към настоящия момент, документ удостоверяващ внасяне на сумата за обезпечение, не е представен. Следователно не е налице едно от условията за спиране изпълнението на въззивното решение, посочено в чл. 282, ал.2 изр. 2 –ро ГПК, а именно касаторът да е представил надлежно обезпечение, което и налага молбата за спиране да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,