Определение № 60631 от 18.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2342/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на лицата, осъществяващи функцията синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу решение № 11 724/29.07.2020 г. по в. т. д. № 1634/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 136/21.01.2020 г. по т. д. № 106/2019 г. на СГС за отхвърляне на предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ срещу Национална агенция за приходите и „ [улица]“ ЕООД /н/. Касаторът обжалва изцяло въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, изтъквайки касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага съображения за погрешно прилагане на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ спрямо спорните обезпечения, която разпоредба предвижда, че учредените обезпечения се смятат за действителни, запазват своя ред и са противопоставими на всяко трети лице, независимо от начина, по който то е придобило имуществото. Счита, че е предприел всички действия, за да осигури противопоставимост на обезпеченията спрямо всички кредитори на банката и на всяко трето лице. В допълнение посочва, че заложното право на банката върху вземанията на „ [улица]“ ЕООД /н./ е подновено валидно, защото възстановяването му е настъпило по силата на закона (ex lege) с влизане в сила на нормата на § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./, поради което същото не може да бъде оспорено по съдебен ред. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава достъп до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира въпрос, който според него е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция, и е включен в предмета на делото, а именно: „Ограничено ли е правото по ал. 3 на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН за подновяване на обезпечения, учредени от трети лица в полза на „Корпоративна търговска банка АД" /н./, само до заличените обезпечения от квестори, временни и постоянни синдици, посочени в ал. 1 на същата разпоредба?” В изложението касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обуславящо достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът излага своето разбиране за приложение на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН във връзка с правото на банката да поднови всяко едно обезпечение, учредено от длъжници или трети лица в нейна полза, като за това подновяване не текат предвидените в съответните закони срокове. Поддържа тезата, че в следствие неправилното тълкуване на релевантните правни норми, въззивният съд е приложил същите крайно ограничително и в разрез със смисъла на закона. От ответниците не е подаден отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С обжалваното решение на Апелативен съд София е потвърдено решение № 136/21.01.2020 г. по т. д. № 106/2019 г. на СГС за отхвърляне на предявения от лицата, осъществяващи функцията синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, иск с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ срещу Национална агенция за приходите и „ [улица]“ ЕООД /н/. В мотивите на въззивното решение е посочено, че фактите, на които страните основават правата си, са безспорни. „КТБ“ АД /н./ е кредитор на „БУЛИТ - 07“ ЕООД /н./ по договори за кредит, обезпечени с особени залози, вписани в ЦРОЗ на 29.10.2008 г. В рамките на развилото се производство по несъстоятелност на „БУЛИТ - 07“ ЕООД вземането на „КТБ“ АД /н./ като обезпечено е заявено пред синдика на датата 02.04.2018 г., а списъкът с приетите вземания е обявен в ТРРЮЛНЦ на 20.05.2018 г. На 17.07.2018 г. кредиторът „КТБ“ АД /н./ е заявил подновяване на вписването на учредените залози върху стоки в оборот и върху вземания на длъжника. По възражение на НАП с определение № 6775/31.12.2018 г. по т. д. № 3550/2015 г. съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите вземания на „ [улица]“ ЕООД /н./ и е приел, че вземанията на „КТБ“ АД /н./ следва да бъдат удовлетворени с поредност по чл. 722, т. 8 ТЗ. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН е неприложима спрямо процесните обезпечения, тъй като не е налице извършено от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ заличаване на тези залози в периода от поставянето на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване на имуществото й. Посочил е в мотивите на решението си, че към датата на поставянето на банката под специален надзор срокът на вписването на процесните договори за залог е бил изтекъл, поради което спирането на сроковете, регламентирано от разпоредбата на § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, се явява неприложимо по отношение на тях. С оглед липсата на вписване, въззивният съд е приел, че заложното право не е погасено, но е непротивопоставимо на трети лица, в това число и кредиторите на несъстоятелността на „ [улица]“ ЕООД /н./. Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до касация. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – да е от значение за разрешаване на спора и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е преценила, че към датата, на която „КТБ“ АД е била поставена под специален надзор, срокът за подновяване на процесните особени залози е бил изтекъл. Това обстоятелство е мотивирало съда да прецени, че § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ е изцяло неприложим към установените по делото факти. Наред с това, следва да бъде посочено, че сочената разпоредба, счетена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ за ключова при разрешаване на спора, с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г., обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г. е обявена за противоконституционна и следователно неприложима. Това обстоятелство прави неоснователно искането да бъде допуснат касационен контрол с цел точно прилагане на закона - § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. При изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ касаторът „КТБ“ АД /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 160 лв. – държавна такса за трите съдебни инстанции, определена съгласно чл. 3 от Тарифатаза държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС