Определение № 513 от 14.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 315/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. Е. И. и С. Ж. Г. и двете от гр. Р. против въззивното определение на Шуменския окръжен съд от 15.01.2009 год., постановено по в.гр.д. № 805/2008 год., с което е потвърдено определение на Шуменския районен съд от 24.04.2008 год. по гр. д. № 986/2008 год. за издаване на изп. лист на осн. чл.237,б.”в” ГПК в полза на „Р” ЕАД, гр. С. за сумата общо 14 385.01 лв. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.147, ал.1 ЗЗД и на същественото процесуално правило на чл.244 ГПК/ отм./ Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери данните по делото, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание е подадена преди влизане в сила на действащия ГПК- 01.03.2008 год. и по силата на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК за издадения по реда на чл. 237,б.”в” ГПК/ отм./ приложима е била процесуалноправната уредба на производството по издаване на изпълнителен лист по ГПК/ отм./. Обстоятелството, че за тази категория съдебни актове законодателят изрично е предвидил, че подлежат на двуинстанционно обжалване, обосновава правен извод, че по отношение на същите ВКС е оправомощен да се произнесе, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, в каквато насока са изрично дадените от ВКС в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК разяснения, които не са загубили своето действие. Следователно с постановяване но обжалваното въззивно определение от ШОС създаденият с нормата на чл.244 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 213, б.”б” ГПК/ отм./ двуинстанцион контрол е изчерпан. Постановеният от ШОС съдебен акт е окончателен и отсъства процесуална възможност за разглеждането му по реда на касационното производство, към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК препраща. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС