Определение № 163 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3111/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 25812/ 02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 12225/ 2016 г., с което Софийски градски съд: · е обезсилил определението от 28.04.2016 г., поправено с определение от 17.05.2016 г. по гр.д. № 23864/2016 г. на Софийски районен съд за допускане на предварителното обезпечение на иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН“, който В. Г. М. ще предяви срещу Н. С. А., чрез възбрана върху един апартамент в [населено място]; · е обезсилил издадената обезпечителна заповед и · е постановил молбата за допускане на предварително обезпечение на бъдещия иск чрез възбрана и на този имот да бъде изпратена по компетентност на първоинстанционен състав на Софийски градски съд. Определението се обжалва от В. Г. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати процесуалноправни въпроси. Ответникът по частната касационна жалба Б. Т. Д. възразява, че няма основание за допускане на касационното обжалване, а въззивното определение е правилно. Претендира разноски. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в обезпечителното производство на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 подлежат онези определения на въззивния съд, с които първоинстанционното определение е отменено и е допуснато обезпечение на иска. Обжалваното определение на въззивния съд е различно. С него първоинстанционното (позитивно) определение е обезсилено, в т. ч. и издадената обезпечителна заповед, а молбата – изпратена на съд, компетентен да я разгледа. При този изход на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените от ответника по касация разноски. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът