Определение № 153 от 26.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 170/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от А. З. К. срещу определението от 30.01.2009 год. по ч.т.д. № 98/2009 год. на Плевенския окръжен съд с което е отменено определението от 18.11.2008 год. по ч.гр.д. № 4227/2008 год. на Плевенския районен съд с което по искане на А. З. К. за спиране по реда на чл.250 ГПК (отм.) е било спряно на производството по изп.д. № 2* на ЧСИ П. Д. Като е счел искането на К. за спиране на изпълнителното производство за неоснователно, ПлОС го е оставил без уважение. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима поради следното: С нея се обжалва определение, подлежащо на двуинстанционен контрол, поради това, че е производството е по реда на ГПК-1952 год. Процедурата по издаването на изпълнителния лист е инициирана на 29.02.2008 год. т.е. при действието на ГПК (отм.) и издаването на същия е допуснато на основание чл.237 б."к" ГПК с определение от 11.03.2008 год. по ч.гр.д. № 1434/2008 год. на Плевенския районен съд. Т.е. към 01.03.2008 год. производството е било висящо и по отношение на него са били приложими процесуални правила на ГПК от 1952 год., доколкото основанието за издаването на изпълнителния лист е по чл.237 ГПК (отм.). Приложимостта на процесуалния ред по заварените производства е обусловило и прилагането на чл.250 ГПК (отм) С приемането на новата ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК. На ЗИД на ГПК е придадено обратно действие, като съгласно § 48 в тази част той влиза в сила от 01.03.2008 год. Процесуалните правила на ГПК-1952 год. предвиждат двуинстанционност при произнасянето по чл.250 ГПК (отм.), поради което с постановяване на определението на Плевенския окръжен съд инстанционният контрол е изчерпан. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.