Определение № 8152 от 01.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Д. В. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пазарджик, [улица], подадена срещу Определение № 2075/29.05.2024г. по адм. дело № 21/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на Решение № 1707/30.04.2024г. по адм. д. № 21/2024г. на АС – Пазарджик в частта му за разноските. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение, сочи се, че направеното искане, с което е сезиран първоинстанционният съд е за изменение в частта за разноските на Решение № 1707/30.04.2024 г., след което е налице позоваване на разпоредбата на чл.175, ал.2 от АПК, която според частния жалбоподател указва обжалваемост на посоченото решение, поради което искането, подадено на 14.05.2024г. е в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и съдът е следвало да се произнесе по него. В заключение е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, чрез пълномощника ст. юрк. Д. Джонев, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на подадената частна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от лице, за което е налице правен интерес от оспорване на постановеното определение, същата е допустима за разглеждане, но неоснователна. Административен съд - Пазарджик е сезиран с Искане вх.№ 4316/14.05.2024 г. от Д. В. В., [населено място], обл. Пазарджик, за изменение на Решение № 1707/30.04.2024 г. по адм. дело № 21/2024 г. на Административен съд - Пазарджик в частта му за разноските. При постановяване на определението, предмет на оспорване, съдът е приел, че искането е подадено от надлежна страна, но след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустимо. Изложил е мотиви, че с решението, чието изменение се иска, съдът на основание чл. 175, ал. 1 АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 694/20.02.2024 г. по адм. дело № 21/2024 г., допусната при словесното изписване на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Посочил е, че волята на съда по отношение на правния спор, с който е бил сезиран, вкл. и във връзка с разноските, е обективирана в Решение № 694/20.02.2024 г., което е подлежало на изменение или допълнение по реда на чл. 248 ГПК, съгласно която разпоредба искането се подава в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо /какъвто е процесният случай/ – в едномесечен срок от постановяването му. В случая Решение № 694 е постановено на 20.02.2024 г. и не подлежи на обжалване, поради което срокът за подаване на искане по чл.248, ал.1 от ГПК е изтекъл на 20.03.2024 г. (сряда - присъствен ден), а искането е подадено на 14.05.2024 г., т.е. извън преклузивния срок, поради което като недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно. Съдебното производство по адм.д. № 21/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е приключило с неподлежащо на касационно обжалване Решение № 694/20.02.2024 г. С Решение № 1707/30.04.2024г. съдът по свой почин и в съответствие с разпоредбата на чл.175, ал.1 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт, с който е приключило делото, т.е. Решение № 694/20.02.2024 г. Произнасянето по претендираните във връзка със съдебното производство разноски е извършено именно с това решение, а с решението по чл.175, ал.1 от АПК е поправена писмена грешка при словесното изписване на вече присъдените разноски. Ето защо искане по чл.248, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 от АПК би било относимо и допустимо само по отношение на съдебния акт, с който е налице произнасяне във връзка с разноските по делото, но не и по отношение този, с който е извършена поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед това настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на направеното искане от частния жалбоподател, поради което същото правилно е оставено без разглеждане. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,