Определение № 783 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 87/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците М. А. С. и Н. А. С., чрез адв. Ж. М. срещу решение № 92/02.11.2010 г. по в.гр.дело № 117/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 134/27.01.2010 г. по гр.дело № 344/2009 г. на Несебърския районен съд. С последното е допусната делба между Б. М. С., М. М. С., Н. А. С., Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. ЕГН [ЕГН] на следния недвижим имот – сутеренен етаж с идентификатор *, находящ се в сграда с идентификатор *, изградена в имот с идентификатор *, който етаж е на площ от 110 кв.м. при делбени части – за Б. М. С. – 1/10 ид.част, за М. М. и Н. А. С. по 4/10 ид.части, за Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. по 1/10 ид.част, като е отхвърлен иска за делба на посочения имот относно А. М. С. EГН [ЕГН] и е отменен н.акт № */2000 г., в частта с която А. М. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на сутеренен етаж на площ 110 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда, изградена в УПИ * в кв.*по плана на [населено място] за горницата над 6/10 ид.части от правото на собственост върху описания имот. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – 1.процесуално правен въпрос, отнасящ се до правото на защита на жалбоподателите и тежестта на доказване, 2. материално правният въпрос според жалбоподателите е обусловен от съдържанието на обжалваното решение - дали избата, която не представлява самостоятелен обект в сграда, съпружеска имуществена общност и която е преустроена и узаконена от бащата на страните в процеса много след смъртта на тяхната майка и се е превърнала в самостоятелен обект, представлява негова лична собственост, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/1974 г. – т.9-та. В писмен отговор ответникът по жалбата Б. М. С., чрез адв. Д. С. е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата А. М. С. ЕГН [ЕГН], Й. М. С. и А. М. С. ЕГН [ЕГН] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. Въззивният съд е приел, е следва да се допусне съдебна делба по отношение на делбения имот - сутеренен етаж с идентификатор *, със застроена площ от 110 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ *, кв. * по плана на [населено място] между страните по делото. Прието е, че в полза на ответника по жалбата А. С. ЕГН [ЕГН] по време на брака му с Р. С. – майка на жалбоподателите и на ищеца Б. С. е учредено с типов договор на 16.02.1969 г. право на строеж за изграждане на жилищна сграда с изба и таван и сградата била изградена. С нот.акт № */74 г. А. С. ЕГН [ЕГН] дарил на сина си М. С. - починал през 2001 г., чиито наследници са ответниците по жалбата Т. С. – съпруга и Й. С. и А. М. С. – синове втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, а с нот. акт № */81 г. А. С. дарил на сина си Б. С. първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Съпругата на А. С. Р. С. починала през 1996 г. С нот. акт № */2000 г. А. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на дворното място със сутеренния етаж и с нот.акт №*/2001 г. А. С. дарил на М. С. и на Н. С. по ¼ ид.част от дворното място и по 1/2 ид.част от сутеренния етаж. Въззивният съд е приел, че цялата двуетажна жилищна сграда с избения и тавански етажи е била придобита от А. С. ЕГН [ЕГН] и съпругата му Р. С. в режим на СИО. Приживе на съпругата е прието, че сутеренният етаж е имал статут на самостоятелен обект по смисъла на Наредба № 5. Въззивният съд е приел, че след смъртта на Р. С. сутеренния етаж и таванския етаж са станали съсобствени между преживелия съпруг А. С. и родените от брака деца – Б. С., М. С., М. С. и Н. С.. Прието е, че към 2000 г., към който момент А. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сутеренния етаж същият не го е придобил на основание давностно владение. Към 2000 г. етажът е станал самостоятелен обект след разрешеното преустройство, поради което и не е придобит на основание давностно владение, изтекло в полза на А. С. ЕГН [ЕГН]. Съдът е съобразил и установения факт, че през 1998 г. А. С. ЕГН [ЕГН] е закупил дворното място и е станал едноличен собственик на същото, но сутеренният етаж не е придобит по приращение, тъй като е построен през време на брака му с Р. С.. При тези съображения съдът е направил извода, че към 2001 г. А. С. ЕГН [ЕГН] не е можел да се разпореди с целия сутеренен етаж, тъй като не е бил негов собственик. Относно възражението на М. и Н. С. за изтекла в тяхна полза кратка петгодишна придобивна давност от прехвърлянето на процесния имот до предявяване на иска съдът е приел, че не е налице добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ЗС. Прието е, че не е направено изявление за присъединяване на владението на М. и Н. С. към владението на праводателя им А. С. ЕГН [ЕГН]. Съдът е приел, че не са представени доказателства за осъществено необезпокоявано владение и отблъскване владението на останалите съсобственици – сънаследници, демонстрирайки намерение за своене само за себе си. С оглед на изложеното съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, без съделителя А. М. С. ЕГН [ЕГН] и е допуснал до делба сутеренния етаж при делбени части – за Б. М. С. – 1/10 ид.част, за М. М. и Н. А. С. по 4/10 ид.части, за Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. по 1/10 ид.част и е отменил нот.акт № */2000 г. в частта, с която А. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на сутерения етаж на площ от 110 кв.м. над 6/10 ид.части от правото на собственост върху описания имот. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос отнасящ се до правото на защита на жалбоподателите и тежестта на доказване. За да се установи соченото основание съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.4 следва разглеждането на правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Поставеният правен въпрос касае приложението на чл. 154 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Формулирания въпрос в п.2-ри от изложението касае правилността на обжалваното решение и не следва да се преценява в настоящото производство, а само ако се допусне касационно обжалване по чл.288 ГПК. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по третия правен въпрос, поставен от жалбоподателите, добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/1974 г. – т.9-та. С т. 9-та от посоченото ППВС е застъпено становището, че правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни/транслативни/ двустранни или едностранни сделки като продажба, замяна, дарение, завет. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с посоченото становище. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение