Решение № 11560 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2012 г.

Решение № 11560 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Костов Костов от гр. Добрич срещу решение № 92 от 12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 904/2011 г. на Административен съд (АС) - Добрич. Претендира се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основният довод в тази връзка следва твърдяната от жалбоподателя липса на задължение за плащане на дължимите по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данък върху недвижимото имущество (ДНИ) и такси за битови отпадъци (ТБО) във връзка с жилищен и търговски недвижим имот. Твърди, че за начисления в акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК период - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. друго лице е било ползвател на имотите, поради което по силата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ ползвателят, а не собственикът е данъчно задължен. По тези съображения се иска касиране на решението на АС Добрич. Ответната страна - началникът на отдел "Местни данъци и такси" (МДТ), община Добрич, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на ВАС, седмо отделение, счита жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим съдебен акт, изхождаща от активно легитимирано лице, съобразно изискванията за форма и съдържание на касационната жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил, че с договор, сключен в нотариална форма през 2005 г. Марин Костов е закупил недвижими имоти - апартамент, находящ се в гр. Добрич, ул. "Генерал Колев" 28-Б-8 и магазин в партера под апартамента. За първия недвижим имот между Марин Костов и Атанас Чобанов е сключен предварителен договор за покупко-продажба. След успешно проведена искова защита по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на 6.03.2012 г. Върховният касационен съд обявява предварителния договор за окончателен, от който момент Марин Костов губи правото си на собственост и то преминава в патримониума на Атанас Чобанов. Съдебното решение е окончателно и влязло в законова сила. Т. е. през визирания в акта за установяване на задължения период (2009 г., 2010 г. и 2011 г.) жалбоподателят е бил собственик на процесните имоти и като такъв, по силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е данъчно задължен. Изводът на първоинстанционният съд в този смисъл е правилен и обоснован, съответстващ на установените правни и фактически обстоятелства по делото. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че през същия този период други лица са били ползватели на недвижимите имоти, респ. те следва да понесат данъчната тежест, съобразно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Цитираната разпоредба предвижда, че когато имотът се ползва от ползвател, същият е длъжен да плаща дължимите по този закон данъци. Нормата обаче изисква да е налице надлежно учредено вещно право на ползване, т. е. същото да е възникнало в резултат на правна сделка. Формата за действителност при прехвърляне на вещни права, съгласно изискването на чл. 18 ЗЗД е нотариален акт, какъвто в настоящия казус липсва. В тази връзка ВАС вече се е произнасял, че "чл. 11, ал. 3 ЗМДТ може да намери приложение само в случай на учредено вещно право на ползване" (Решение № 664 от 14.01.2011 г. по адм. д. № 8360/2010 г.). Съдържанието на правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия: на разпореждане, на владеене и на ползване. Законът за собствеността (ЗС) регламентира възможността собственикът на една недвижима вещ да учредява другиму някое от ограничените правомощия, при запазване на собствеността. Чл. 18 ЗЗД предвижда такава прехвърлителна сделка да се сключва във формата на нотариален акт. В настоящия казус това означава, че за да възникне валидно право на ползване е необходимо касаторът в качеството си на собственик да е учредил във формата на нотариален акт право на ползване другиму, каквото обстоятелство не е установено по делото. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, не би могло да се приеме и, че е налице възникнало и съществуващо към онзи момент право на ползване в резултат на придобивна давност в полза на друго лице, поради следните съображения: Чл. 85 ЗС нормира давността като придобивен способ, приложим за ограничените вещни права, при същите условия и ред като при правото на собственост. Характерно за давността е, че тя не се прилага служебно, а въз основа на волеизявление на заинтересованото (придобиващо по давност) лице. Т. е. същото да е заявило ясно, че упражнява вещното право като свое, без собственикът да му противопостави възраженията си, и че в резултат на това е придобил в патримониума си съответното право след изтичане на определения в закона срок. Наред с това трябва да го упражнява явно, по нескрит начин, не чрез измама, непрекъснато през определения период от време, като свое. За същия този период от време по смисъла на чл. 57 ЗС ползвателят е длъжен да плаща дължимите данъци, които ЗМДТ определя. От материалите по делото, както и от твърденията на страните, не се установяват данни за заявено намерение от страна на друго лице да ползва съответните имоти, както и позоваване по какъвто и да е било повод на придобивна давност за право на ползване. Твърдението на касатора, че той не е ползвал имотите, респ. липсата на интерес от страна на собственика към имотите му, няма правопрекратяващ за собствеността ефект и не го освобождава от дължимите данъци и такси. Не може да обоснове извод, че след като собственикът не ползва имота, ползването непременно се осъществява от друго лице, което е и задължено по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Твърденият факт, че имотите се ползват от трето лице, не е установен с необходимите доказателства, не е доказано и съществуването на валидно учредено право на ползване, съгласно условията на действащото законодателство. От изложената дотук правна и фактическа рамка на делото следва, че за посочения период Марин Костов е бил единствен пълноправен собственик на процесните имоти, без собствеността му да е било ограничавана с вещни права в полза на други лица и като е стигнал до същия извод, решаващият съд е постановил правилно решение. При липса на релевираните касационни основания, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.