Определение № 283 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 144/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Е. П. К. - Й. срещу решение от 18.03.2008 г. по гр. д. № 3552/07 г. на СГС в частта, имаща характер на определение. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на решението в обжалваната част. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответника по жалбата Л. В. Б. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С решение от 30.06.2003 г. по гр. д. № 7411/00 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото досежно евентуалния иск, ако бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, ищцата да бъде овластена да премахне постройките в имота за сметка на ответника, за което да бъде осъден да и заплати 1 000 лв., частичен иск от 5 000 лв. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, включително и в частта, в която производството е било частично прекратено. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Настоящият състав счита, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, поради произнасяне от съда по съществен въпрос за допустимостта на евентуален иск по чл. 109 ЗС вр. с чл. 419 и 420 ГПК /отм./, който е решен в противоречие с практиката на ВКС в определение № 101 от 13.03.2001 г. по гр. д. № 76/01 г. на ВКС V ГО. Обжалваното определение е незаконосъобразно. С исковата молба ищцата е предявила иск по чл. 108 ЗС за собственост на парцел **** с площ 1 340 кв. м. в м. „В” гр. С.. В условията на евентуалност предявила иск по чл. 109 ЗС, ако постройките в парцела са незаконни, да се осъди ответника да ги премахне, като ищцата бъде овластена да го стори за сметка на ответника и се присъдят 1 000 лв., частичен иск от 5 000 лв. за тази цел. Съдът е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 108 и 109 ЗС, като искът по чл. 109 ЗС е съединен при условие на евентуалност с иска по чл. 108 ЗС. Искът по чл. 109 ЗС съдържа няколко претенции - да се осъди ответникът да премахне постройката ако е незаконна, като ищцата се овласти да премахне същата за сметка на ответника, които да и заплатят разноските. Тъй като предявяването на иск не може да бъде поставено под условие, а искане за разглеждане на иска при условията на алтернативно съединяване не било заявено, съединяването било недопустимо. Този извод на съда е неправилен. Както е прието и в посочената съдебна практика, разпоредбата на чл. 419 и 420 ГПК /отм./ за реализиране правата в изпълнителен процес не е пречка за предявяване на претенциите по исков ред, по реда на чл. 109 ЗС. Ако съдът счита че заявеният петитум е неясен, той следва да укаже на ищеца да уточни исковата молба, дали се касае за едно искане и за съотношението между тях, а не да прекрати производството. Предвид на изложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът