Определение № 6581 от 20.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Мусала ИВ“ ООД, чрез адвокат Б. Христова от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ против определение № 3419/20.04.2023 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 12424/2021 г., с което е прекратено производството по делото и жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2121308268/24.02.2014 г. и ревизионен акт № 2141112518/30.05.2012 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София е изпратена на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София по подведомственост. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие със съдебната практика и в нарушение на чл. 156, ал. 2 ДОПК. Частният жалбоподател счита, че е допустимо оспорването на ревизионен акт с искане за нищожност направо пред съд, независимо дали е обжалван по административен ред, тъй като съгласно чл. 155, ал. 2 ДОПК решаващият орган не разполага с правомощия да се произнесе по валидността на акта. Излага и съображения, че оспорването на ревизионния акт по реда на чл. 152 и сл. ДОПК следва да е в предвидения от закона 14-дневен срок и не е налице безсрочна възможност за оспорването му като нищожен по този ред. След изтичането на срока по чл. 152, ал.1 ДОПК решаващият орган не може да се произнесе по оспорването на акта, включително и по искане за нищожност. Излага и доводи, че при липса на специални правила по ДОПК относно искането за нищожност на оспорения акт, следва да се прилагат общите правила на АПК. Позовава се на съдебна практика по конкретни дела. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване разглеждането на жалбата. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Мусала ИВ" ООД гр. София, чрез адвокат Б. Христова против ревизионен акт № 2121308268/24.02.2014 г. и ревизионен акт № 2141112518/30.05.2012 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София с искане за обявяване на тяхната нищожност. За да прекрати производството по делото съдът в обжалваното определение е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК. Ревизионните актове са оспорени направо пред съда, без да е изчерпан административният ред за тяхното обжалване. Съдът е изложил съображения, че административното обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването на ревизионния акт пред съда, включително и когато искането е за нищожност на акта. Според съда искането за нищожност на ревизионния акт е искане за произнасяне по същество, каквото е и правомощието на решаващия орган съгласно чл. 155, ал.1 ДОПК. АПК намира субсидиарно приложение по отношение срока за обжалване на ревизионния акт, тъй като ДОПК не съдържа уредба на случаите, когато се оспорва само валидността на акта. Според съда да се приеме, тезата, че при искане за нищожност, ревизионният акт подлежи на обжалване направо пред съд, означава да се наруши принципът за триинстанционност на произнасянето, предвиден в ДОПК. Определението е правилно постановено. Правилно съдът е приложил нормата на чл. 156, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Оспорването на ревизионния акт по административен ред, е процесуална предпоставка за обжалването му пред съда от категорията на абсолютните. Това се отнася и за оспорването на акта с искане за прогласяване на неговата нищожност. Неоснователно частният жалбоподател се позовава на правомощията на решаващия орган по чл. 155 ДОПК. Проверката за законосъобразност на ревизионния акт както в административното, така и в съдебното производство включва и преценка по валидността на акта. Следователно произнасянето по доводите за нищожност на акта е част от правомощията на решаващия орган по чл. 155 ДОПК да реши спора по същество и е условие за допустимост на съдебното оспорване. (В този смисъл определение № 6538/17.05.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 5469/2018 г.) Неоснователни са доводите в частната жалба, че искането за нищожност на ревизионния акт може да бъде надлежно направено пред решаващият орган само в 14 – дневния срок по чл. 152, ал.1 ДОПК. Липсата на уредба в ДОПК за оспорване на ревизионните актове по отношение на тяхната валидност без ограничение във времето, както е предвидено в чл. 149, ал. 5 АПК, не обосновава недопустимост на жалбата с искане за нищожност на акта пред решаващия орган. Нищожният ревизионен акт не поражда правни последици и на нищожността му може да се претендира без ограничение във времето, включително и при обжалването му по административен ред, което е задължително. (В този смисъл определение № 7548 от 4.06.2013 г. на ВАС, VII отделение по адм. д. № 5448/2013 г.). Да се приеме, че нормата на чл. 156, ал.2 ДОПК не се прилага при оспорването на ревизионните актове само с искане за нищожност, означава да се приложи различен процесуален ред за оспорването им, според вида на порока, което не е целта на въведената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на този вид актове пред съд. В конкретния случай по делото не е спорно, че оспорените ревизионни актове не са обжалвани по административен ред, поради което законосъобразно съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град София в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК по подведомственост. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,