Определение № 1686 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", подадена чрез юрисконсулт Д. Атанасова, против Определение № 9170/03.10.2023 г., постановено по административно дело № 8243/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 07.07.2023 г. по касационно административен характер дело № 343/2023 г. на Административен съд – Благоевград, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на оспореното определение поради нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна К. Митов чрез адвокат Й. Лалова изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли съдебното определение да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от доверителя й разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е определение, с което Административен съд – Благоевград е спрял производството по касационно дело от административен характер поради отправено преюдициално запитване по друго дело, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г. За да остави без разглеждане частната жалба срещу това определение, съдът се е позовал на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която при отправяне на преюдициално запитване до СЕС, съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване. Приел е, че тази норма е приложима и при хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, тъй като решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България. Оспореното определение е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК предвижда изключение от това правило. Действително законът не конкретизира дали въведената забрана за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на Съда на Европейския съюз има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК следва да обхваща и двете хипотези. Необжалваемостта на определението за спиране и в конкретната хипотеза се извежда именно от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Споделяем е и изводът, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Затова и определението, с което е извършена преценка, че произнасянето му е пряко обусловено от отговора по вече заявен преюдициален спор, също би следвало да е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в доказан размер от 600 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,