Определение № 110 от 05.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 436/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. Ш., приподписана от адвокат Р. Д. срещу решение от 29.01.2010 г. на Софийски градски съд – ІІ-Б въззивно отделение /СГС/ по гр.д. № 4014/2009 г., с което след отмяна на уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ е постановено друго решение, отхвърлящо исковете на касатора по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 347.65 лв. и отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено недължимост на сумата 715.26 лв. срещу „Ч. Е. България” АД. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба, намира, че същата е недопустима - подадена е от надлежна страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая са предявени два обективно съединени иска - по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 347.65 лв. и по чл.124 ГПК за сумата 715.26 лв., т.е. цената на всеки от съединените два иска е под 1000 лв., респ. и обжалваемият интерес на касационното обжалване на решението на СГС по всеки от тях, поради което и съгласно чл.280 ал.2 ГПК решението на СГС не подлежи на касационен контрол. Ето защо касационна жалба срещу решение на СГС е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Мотивиран от горното, съдът: