Решение № 11233 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2020 г.

Решение № 11233 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко ВЦ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Петър" № 17, ет. 2 срещу Решение № 7642 от 05.12.2019 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело № 4334/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Еко ВЦ" ЕООД срещу Решение № 188 от 17.12.2018 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), в частта с която се заличава регистрацията на марка, регистров № 84724 ECOWC, комбинирана, за стоки от клас 3, 5 и 11 и за услуги от клас 37, 39 и 40 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) на основание чл. 46, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно процесуалните нарушения сочи, че съдът неправилно е отхвърлил искане за събиране на гласни доказателства – разпит на свидетели за създаването на марката и нейното фактическото използване от титуляра преди подаване на заявката за регистрация, с което е нарушил принципа на истинност и равенство на страните. Не е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, като напълно е игнорирал множество доказателства представени от него, без да мотивира въобще защо не ги взема предвид. Сочи, че съдът не е отчел груби нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на законосъобразността на оспорвания административен акт. Относно нарушението на материалния закон и необоснованост, касаторът подробно обосновава, че не са били налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 и 3 ЗМГО ; и счита, че предявеното искане за заличаване е било недопустимо, поради липса на процесуална легитимация и правен интерес от молителя. Сочи ощe, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 12, ал. 6 и чл. 13, ал. 1 ЗМГО ; , като цитира множество съдебна практика. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение № 188 на председателя на ПВ. Касаторът се представлява от адв. Л. Димитров. Претендира сторените разноски, за които представя списък и доказателства. Ответникът по касационната жалба – председателят на ПВ, счита същата за неоснователна. Обосновава, че съдебното решени е правилно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че голяма част от доводите в касационната жалба по същество представляват оспорване на прието по делото заключение на вещо лице по приетата съдебна експертиза, а в останалата част твърденията са неоснователни и недоказани. Ответникът се представлява от юрисконсулт Я. Божилова, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Ековеце" ЕООД, счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представлява се от адв. К. Манев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 12.02.2015 г. "Ековеце" ЕООД подава до ПВ искане за заличаване на регистрацията на марка с регистров № 84724, ECO WC, комбинирана, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1 и 2 ЗМГО ; притежател "Еко ВЦ" ЕООД, като твърди, че марката е лишена от отличителен характер, като навежда и доводи за сходството й с фирменото му наименование и знак, които използва в търговската си дейност за идентични стоки и услуги. На 20.03.2015 г. дружеството е уведомено от ПВ, че изложените в искането мотиви не съответстват на посоченото правно основание за заличаване на марката. На 24.04.2015 г. "Ековеце" ЕООД подава до ПВ уточнение, с което потвърждава фактическото основание на искането си и че то съответства на първоначално дадената от дружеството правна квалификация. ПВ изпраща уведомление на "Еко ВЦ" ЕООД за постъпилото искане за заличаване на марка, регистров № 84724, ECO WC, комбинирана на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО и уточнението на "Ековеце" ЕООД. На 15.07.2015 г. "Еко ВЦ" ЕООД подава възражение за основанията по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО ;. На 15.09.2015 г. "Ековеце" ЕООД подава становище по възражението на "Еко ВЦ" ЕООД от 15.07.2015 г., като навежда нови фактически и правни основания за заличаване на марката като формира искане за заличаване на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 3, 4, и 5 във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО ;. На 08.12.2015 г. "Ековеце" ЕООД представя допълнителни писмени доказателства в подкрепа на искането си. На 08.02.2015 г. "Еко ВЦ" ЕООД със становище по доказателства, сочи позиция, че същите са неотносими към предмета на доказване и не установяват правно релевантни факти за разрешаване на спора на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО ;. На 19.02.2016 г. "Ековеце" ЕООД заявява марка ECO WC, словна, за стоки и услуги класове 3, 5, 11, 37, 39 и 44 МКСУ. На 09.03.2016 г. "Ековеце" ЕООД подава до ПВ становище, че поддържа искането си за заличаване на марката на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; и не поддържа искането си за заличаване на основание чл. 11, ал. 1, т. 1-5 ЗМГО ;. Не са представени доказателства за връчването на становището на "Ековеце" ЕООД от 09.03.2016 г. на маркопритежателя "Еко ВЦ" ЕООД. На 17.03.2016 г. с Решение № 62 заместник председателят на ПВ, в условията на заместване, заличава регистрацията на марка, регистров № 84724 ECO WC, комбинирана, за конкретно изброени стоки от класове 3, 5, 11 и за конкретно изброени услуги от класове 37, 39 и 40 и отхвърля искането за заличаване на същата марка за останалите стоки и услуги от същите класове. Срещу Решение № 62 от 17.03.2016 г. на заместник председателя на ПВ е подадена жалба до Административен съд София-град и е образувано административно дело № 7047/2016 г. Съдебният спор приключва окончателно с Решение № 5738/02.05.2018 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 5518/2017 г., с което е отменено Решение № 1893/21.03.2017 г. по адм. дело № 7047/2016 г., като по същество е отменено и Решение № 62/17.03.2016 г. заместник председателя на ПВ в частта, с която е заличена марка, регистров № 84724, ECO WC, комбинирана, за конкретно изброени стоки от класове 3, 5, 11 и за конкретно изброени услуги от класове 37, 39 и 40 и преписката е върната на председателя на ПВ с указания. ВАС е заключил, че Решение № 62/17.03.2016 г. заместник председателя на ПВ е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като последното становище от 09.03.2016 г. на "Ековеце" ЕООД, с което са въведени нови фактически и правни основания за искането за заличаване на марката с притежател "Еко ВЦ" ЕООД по чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; не е връчено на маркопритежателя и не му е осигурена възможност да се защити по така формулираното ново искане. Съдът дава конкретно указание на административния орган да изпрати уведомление за измененото искане за заличаване на регистрацията на процесната марка на притежателя й "Еко ВЦ" ЕООД, предявено на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО ; от "Ековеце" ЕООД, след което да разпредели тежестта на доказване съобразно изменението и предостави възможност за ангажиране на доказателства за релевантните за новата правна квалификация факти и обстоятелства. Указанието е изпълнено от административния орган. На 31.08.2018 г. Еко ВЦ" ЕООД депозира възражение по становището на "Ековеце" ЕООД от 09.03.2016 г., като излага становище, че искането за заличаване на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; е недопустимо, алтернативно обоснова, че е неоснователно и необосновано. Административният орган изпраща това възражение на "Ековеце" ЕООД за становище. На 25.10.2018 г. "Ековеце" ЕООД подава становище по горното възражение на "Еко ВЦ" ЕООД. Състав по споровете, определен със Заповед № 493/27.09.2018 г., изготвя становище за заличаване на марката на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО ;. На 17.12.2018 г. с Решение № 188 председателят на ПВ заличава регистрацията на марка, регистров № 84724, ECO WC, комбинирана, за конкретно изброени стоки от класове 3, 5, 11 и за конкретно изброени услуги от класове 37, 39 и 40 и отхвърля искането за заличаване на същата марка за останалите стоки и услуги от същите класове. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-маркова експертиза. Заключението й е прието като обективно и компетентно от съда и установява, че знака "Еко WC" е използван самостоятелно и в комбинация с други знаци за първи път през 2008 г. от "Ековеце" ЕООД. Относно сходството на марките е извършена преценка на визуалното, фонетичното и смисловото сходство, като е приет общ извод, че словният елемент на марките е със средна степен на отличителност, но се установява фонетична идентичност на сравняваните марки и смислово сходство във висока степен. Налице е идентичност на стоките и услугите, за които са заявени сравняваните марки, както и висока вероятност потребителите да се объркат. Съдът е приел, още че "Ековеце" ЕООД е подало на 19.02.2016 г. заявка за регистрация на марка "Еко WC", словна за стоки и услуги от класове 3, 5, 11, 37, 39 и 44, а датата на заявяване на атакуваната марка е 08.03.2012 г. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е подробно доводът, че искането за заличаване на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; е недопустимо, като е счел същия за неоснователен. Сочи, че молителят твърди, че използва в търговската си дейност нерегистрирана марка "Еко WC" и тази нерегистрирана марка е по-ранна от атакуваната, както и че за по-ранната марка е подадена заявка за регистрация и това са достатъчните и изпълнени предпоставки за допустимост на искането за заличаване на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ;. Съдът приема, че административният орган правилно е установил правнорелевантните факти по отправеното до него искане за заличаване на основание и чл. 26, ал. 3 във вр. чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; и е стигнал до правилния извод, че нерегистрираната марка е използвана преди датата 08.03.2012 г., когато е заявена атакуваната марка. Съдът възприема заключението на вещото лица относно идентичността и сходството на сравняваните марки във визуалното, фонетичното и смисловото и стига до заключение, че разгледани в цялост марките са сходни във висока степен, която може да доведе до вероятност от объркване. Съдът прави анализ и относно идентичността и сходството на стоките и услугите, за които са заявени сравняваните марки и извежда извод, че стоките и услугите са идентични и сходни. Относно вероятността от обърквана на потребителите, съдът сочи, че релевантните потребители са умерено наблюдателни, стоките и услугите, за които се ползват марките са идентични или сходни, марките имат концептуална и фонетична идентичност, прилика в преобладаващата част на словото и много лесно потребителите могат да се объркат относно произхода и да го приемат за единен, поради което е заключил, че са налице всички кумулативни елементи на фактическия състав на чл. 12, ал. 6 и чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО ; и следователно, решението на председателя на ПВ е съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът най-напред следва да се произнесе по касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. С жалбата си до Административен съд, София-град, "Еко ВЦ" ЕООД, прави искане за допускане на трима свидетели при режим на довежда, като сочи че чрез разпита им ще доказва "предходност на използването на процесната марка в търговската дейност преди периода, в който "Ековеце" ЕООД твърди използване на същата", които са от значение. По направеното искане съдът се е произнесъл с определение от 24.04.2019 г., като е оставил същото без уважение, тъй като посочените факти не подлежат на доказване с гласни доказателства по аргумент на чл. 13, ал. 2 ЗМГО ;. Чл. 13, ал. 2 ЗМГО ; се включва в дефиницията на понятието "реално ползване", наред с чл. 19 ЗМГО ;. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО ; използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: т. 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; т. 3. вносът или износът на стоките с този знак; т. 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Това са обективни дадености, които могат да бъдат надеждно доказани с представянето на опаковки от предлаганите стоки и услуги или самите стоки, документи за реализиран внос и износ на такива стоки, търговски книжа и реклами. Правилен е изводът на съда, че фактите, свързани с реалното ползване в посочените от закона насоки на марките не се доказват с гласни доказателства. Последните обикновено са силно повлияни от субективната преценка на физическото лице за фактите от обективната действителност, които е възприело и в случая не са подходящо доказателствено средство за реалното ползване на марката. С оглед на посоченото, съдът правилно е отхвърлил искането и така е гарантирал принципът на истинност. Принципът на равнопоставеност на страните в процеса не е нарушен, тъй като съдът е дал ясни указания относно доказателствената тежест и многократно е осигурил възможност на страните да представят доказателства в защита на собствените си тези. Съдът е изложил мотиви за всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 АПК на административния акт, които са и основания за неговата законосъобразност, включително защо съдът приема че производството пред административния орган е допустимо и подробно е аргументирал извода си относно правилното приложение на материалния закон. С оглед посоченото неоснователен е доводът, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е отчел съществено нарушение при издаването на административния акт, а именно че органът не е прекратил производството в оттеглената част. За яснота в производството е следвало административният орган за прекрати производството по искането за заличаване на процесната марка, направено от "Ековеце" ЕООД на основание чл. 11, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗМГО ; поради оттеглянето му, но липсата на такъв акт не е от естеството да повлияе на законосъобразността на издадения индивидуален административен акт. Последният е издаден по друго различно искане с друго основание. Осигурена е възможност на "Еко ВЦ" ЕООД да защити правата си по искането за заличаване на марката, която притежават, поискано на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; , органът правилно е установил релевантните факти за това основание и се е произнесъл въз основа на тях. Не е налице нарушение административнопроизводствените правила във връзка с това, че органът не е спрял производството по издаване на административния акт до приключване на производството по регистрацията на марка № 140448 "ЕкоWC", заявена от "Ековеце" ЕООД, като преюдициално. По аргумент от чл. 38д, ал. 1 ЗМГО ; , който урежда спирането на производството по опозицията, а то е част от производството по регистрацията на марка (чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО ; ) действително има връзка между производствата, но тя е обратна на посочената от касатора. Производството по регистрация на марката се спира при подаденото искане за заличаване на вече регистрирана марка. Налага се извод, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на Решение № 188 на председателя на ПВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяна на същото като незаконосъобразно. Правилни са и изводите на съда относно приложението на материалния закон. Административното производството по оспорения административен акт се е развило след съдебно оспорване на законосъобразността на Решение № 62 от 17.03.2016 г. на заместник-председателя на ПВ по искане за заличаване на марка, регистров № 8472, ECO WC, с притежател "Еко ВЦ". С Решение № 5738/02.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5518/2017 г. ясно е посочен предметът на искането за заличаване и основанието, на което се иска същото – чл. 12, ал. 6 ЗМГО ;. Разпоредбата гласи: "При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка. " Първоинстанционният съд, като е съобразил че искането е за заличаване на марка, регистрирана в противоречие с чл. 12 е извел две предпоставки за допустимост на искането за заличаване на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; - молителят да е притежател на нерегистрирана мярка, която действително е използвал в търговската си практика на територията на страна, и да е подал заявка за регистрацията й. Анализирал е чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗМГО ; и е стигнал до извода, че "Ековеце" ЕООД е подал допустимо искане, по което административният орган допустимо се е произнесъл. Изводът на съда е правилен и съответен на доказателствата на делото и закона. Със становището си от 09.03.2016 г. "Ековеце" ЕООД за първи път формулира самостоятелно искане за заличаване регистрацията на марка, регистров № 84724, ECO WC, комбинирана на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ;. Следователно, от 09.03.2016 г. административното производство има този предмет и от същата дата за административния орган е възникнало задължение да провери допустимостта на искането и да осигури възможност на маркопритежателя да подаде възражение съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМГО ;. Именно неизпълнението на последното задължение е отчетено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила в Решение № 5738/02.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5518/2017 г. и е наложило изпращане на преписката за ново произнасяне при изпълнение на указанията за поправяне на допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО ; , регистрацията на марка се заличава, когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 12. Искане по ал. 3 може да се подаде по т. 1 - от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима (чл. 26, ал. 5 ЗМГО). Между лицата по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО е и действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация. "Ековеце" ЕООД се легитимира като притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност от по-ранна дата от марката, чието заличаване иска. Последната е регистрирана на 08.03.2012 г. "Ековеце" ЕООД е подало искане за регистрирана на собствената си марка на 19.02.2016 г. преди формулиране на самостоятелно искане за заличаване на другата марка на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ;. Следователно, налице са предпоставките за допустимост на искането за заличаване на регистрацията на марка, регистров № 84724, ECO WC, комбинирана, на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; , поради което и административният орган се е произнесъл по съществото на искането. Първоинстанционният съд приема, че са доказани всички правно релевантни факти, а именно: нерегистрирана марка, използвана от молителя, подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; действително използване на нерегистрираната марка от страна на молителя в търговската му дейност на територията на страната; начална дата на действителното търговско използване по-ранна от датата на подаване на заявката за регистрация на атакуваната мярка; идентичност или сходство между нерегистрираната марка и атакуваната марка и идентичност или сходство на стоките и/или услугите, обект на тези марки. Съдът е изложил подробни мотиви за всички посочени факти и обстоятелства, като се е позовал и на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-маркова експертиза. Неоснователен е доводът, че към искането за заличаване на марка на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; е неприложим чл. 26, ал. 3, т. 1 от с. з. Последната разпоредба гласи: "Регистрацията на марка се заличава и когато: 1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12; ". Няма основание да се приеме тезата на касатора, че нормата се отнася само до хипотезите очертани в чл. 12, ал. 2 и 3 ЗМГО ;. Ако законодателят не е имал предвид всички хипотези по чл. 12 от закона, то той би посочил, с изключение на кои, при липсата на такова указание е недопустимо да се прилага стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО ;. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е разграничил понятията използване в търговската дейност/действително търговско използване по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; и използване в търговската дейност (реално използване) по смисъла на чл. 13, ал. 1 и чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗМГО ; и това го е довело до неправилни фактически и правни изводи. Съдът е посочил, че в чл. 12, ал. 6 ЗМГО ; понятието "използване в търговската дейност" не е дефинирано, поред което е извел съдържанието му от чл. 13, ал. 2 ЗМГО ; , преценил е мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на нерегистрираната марка. Както беше посочено по-горе дефиницията на понятието "реално ползване" се основава, както на чл. 13, ал. 2, така и на чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗМГО ;. Действително, последната разпоредба изрично е предвидена по отношение реалното ползване на регистрирана марка, каквато липсва в националната законова уредба по отношение на нерегистрирания знак. Аргументът за по-силното основание (per argumentum a fortiori) е способ за преодоляване на празнини в правото, при който хипотезите са сходни, но интересуващият ни юридически факт, за който няма изрична правна норма, е по-тесен от уредения юридически факт. Но посоченото не значи въобще да не се отчетат доказателства за използването на незаявената марка във вид различен от вида, в който е заявена стига да е установено, че не е променен отличителния характер на марката. Представените по делото доказателства установяват използване на нерегистрираната марка на територията на страната самостоятелно или в комбинация с други знаци без да се различава съществено от заявената за регистрация марка от "Ековеце" ЕООД. Неоснователен е доводът, че част от представените доказателства (фактури и договори) като частни документи, не могат да докажат друго освен факта на писменото изявление и неговото авторство. В случая, предмет на доказване е използването в обичайната търговска дейност на дружеството на нерегистрирана мярка, като съгласно закона - чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО ; това може да стане и чрез търговски книжа. Понятието не е дефинирано, но има общоизвестно съдържание, което безспорно включва писмените договори и фактурите. Същите се подписват и разменят ежедневно при осъществяването на търговски сделки, т. е. в обичайната дейност на търговеца, поради което законът е приел, че чрез тях може да се доказва "използване в търговската дейност" на марка, в случая - нерегистрирана. Следователно, правилно съдът е извел фактическите си и правни изводи при отчитане на тези доказателства. Преценката им е правилна и съответна на закона. Основателно е възражението на ответника – председателят ПВ, че голяма част от касационната жалба по същество представлява оспорване на заключението на вещото лице. Заключението на експертизата е прието в съдебното заседание от 27.11.2019 г., а настоящият касатор е бил представляван от двама адвокати. Същите са участвали активно в разпита на вещото лице, но накрая са изразили становище за приемане на заключението, съдът е приел заключението, след което изрично е попитал страните имат ли други доказателствени искания и ще сочат ли още доказателства и след получаването на отрицателен отговор е дал ход по съществото на спора. След като заключението не е оспорено от настоящия касатор и не е назначена нова или разширена експертиза, която да дава различно заключение пред касационната инстанция не могат да бъдат установявани нови факти, а първоинстанционният съд законосъобразно е включил в анализа си и прието по експертизата заключение. Съдът е ценил последното в съвкупност с приетите други доказателства, като ясно е посочвал че направеният от него фактически извод, се потвърждава и от конкретна част от заключението на вещото лице. Въз основа на това съдът е изложил подробни мотивите относно идентичността и сходството на сравняваните марки, които са ясни и последователни. Настоящият съд ги намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства и закона, поради което не счита за нужно да ги преповтаря. Сходството в сравняваните марки е във висока степен. Изводът се налага, тъй като сравняваните марки в словната си част се състоят от 5 букви, подредени в аналогична последователност, като разликата е във втората по ред и съответно е изписана в единия случай на кирилица, а в другия на латиница, но това не променя звученето на марките при изговаряне, нито смисловото им значение, при които има пълна идентичност. Правилен е изводът на съда, че поради високата степен на сходство и двете марки предизвикват еднакви представи у потребителите. Стоките и услугите, за които се ползват тези марки, имат еднакво предназначение и покриват еднакви нужди на потребителите, предлагат се на едни и същи места и са насочени към едни и същи потребители. Всичко посочено обосновава и извода за висока вероятност за объркване на потребителите. Налага се извод, че са налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 12, ал. 6 и чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, като е стигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалните представители на ответниците за присъждане на сторените в производството разноски е основателно. Следва да се осъди касаторът да заплати на Патентно ведомство – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Следва да се осъди касаторът да заплати на ответника – "Ековеце" ЕООД, направените в производството разноски, като същите са доказани в размер на 1 800 лв. чрез договор за правна защита и съдействие от 22.04.2020 г., фактура № 1063/07.05.2020 г. и банково извлечение за плащането. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,